Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

— Сега вече стига — ядосано каза Кент. — Вие, изглежда, все още не раз…

Черити най-сетне преодоля изумлението си и рязко се обърна към него.

— Вярно е! — гневно каза тя. — Наистина стига, Кент. Какво си мислехте, като затворихте мен и Скудър за два дни в този хладилник? Дойдохме тук, защото имаме нужда от помощ.

Кент въздъхна. Но очевидно много по-добре можеше да се справи с гнева си, отколкото с изявлението на Скудър, защото тя забеляза как той вътрешно се отпусна. Но не и мъжът до него. Небрежното му държание заблуждаваше.

— Съжалявам за неудобствата — каза Кент с тон, който доказваше противното. — Но ви казах, че ще проверя твърденията ви и че не мога да взема сам подобно решение. Както виждате, наредих да повикат останалите ръководители на организацията.

— Да — изсъска Черити. — Ти само пропусна да споменеш, че е трябвало да долетят от Тамбукту.

Кент се усмихна с престорено съжаление.

— Сега обаче са тук — хладно каза той. — И не само те. Проверих вашата история.

— И? — попита Черити. Трябваше да се овладее, за да престане неотклонно да се взира в мъжа до Кент.

— Историята като че ли е вярна — отвърна Кент. — Неколцина шарки, изглежда, са се измъкнали от клането, а сред тях… — Той настойчиво погледна Черити. — … и една жена, която… се появила при много странни обстоятелства.

— Да — каза Черити. — Направо паднала от небето.

— Ти ли си тази жена? — невъзмутимо попита Кент.

— Кой ви е разказвал за нея? — отвърна Черити. И не беше особено изненадана, когато Кент кимна към мъжа до себе си.

— Фаергал. Неговата група работи на границата с Вастенландия. Вие сте преминали право през тяхната територия. Ако сте тези, за които се представяте.

Черити с благодарност се възползва от случая да разгледа малко по-подробно мнимия бунтовник. Беше половин глава по-нисък от Кент, но значително по-як; мъж на около петдесет години с обветрено лице и осеяни с белези много силни ръце. Очите му бяха будни и излъчваха направо абсурдна честност. А нещо у него беше ужасяващо фалшиво.

— Ти си Фаергал? — попита тя.

— Тук въпросите задавам аз — грубо каза Кент.

На Черити й направи впечатление, че той изглеждаше някак… напрегнат. Така, сякаш се чувстваше не на място.

— Добре, ние сме двамата, за които говорите — призна тя.

И без да изпуска Фаергал от погледа си, добави: — Във всеки случай не зная как бих могла да докажа това тук и сега.

Вместо Кент Фаергал отвърна на забележката й:

— Например като ни разкажеш откъде имаш това. — Той посочи лазерната пушка, която Кент носеше през рамо.

— Веднага, щом разбера на чия страна си — възпротиви се Черити.

Лицето на Фаергал потъмня от гняв, но той не отвърна, а само настойчиво погледна Кент. Черити от своя страна, отправи поглед към мъжете зад Кент. За момент тя прецени възможността просто да рискува — решителен скок, посягане, светкавично завъртане — но не, беше безнадеждно.

— Така няма да стигнем до никъде — изпъшка Кент. — Вие искате помощ от нас, така че трябва да ни се доверите. — Той отново посочи към Фаергал. — Скудър и непознатата не са били сами. Къде са останалите?

— Откъде да знам? — заинати се Черити. — Вероятно и тях сте замразили като Скудър и мен.

Лицето на Кент потъмня от ярост, но той все още се владееше.

— Не говоря нито за момичето, нито за този шарк — процеди той през зъби. — Къде отведохте хората, които избягаха от бункера?

— Какви хора? — невинно попита Черити.

— Къде са? — изсъска Фаергал. — Ако ги намерим, това ще е доказателство.

— Там, откъдето са и лазерните пушки — с усмивка отвърна Черити. Тя вдигна ръка, посочи оръжието на рамото на Кент и същевременно пристъпи една крачка напред към него и Фаергал.

— Тази игра на криеница няма никакъв смисъл, не намирате ли? — с въздишка попита Кент.

Черити го изгледа с престорен гняв и пристъпи още една крачка към тях. Сега вече беше много близо до двамата, но все още не достатъчно. Кент със сигурност не очакваше нападение, но неговите хора бяха бдителни, а Черити не се съмняваше в това, че в жилите на Фаергал вместо кръв пулсира втечнено недоверие.

— Едва ли — изсъска тя. — Но какво си въобразявате? Вие и хората ви ни нападате, открадвате ни оръжието, затваряте ни за две денонощия в една леденостудена черна дупка и като завършек очаквате помощ от нас? — Още една крачка в резултат на безупречно изиграно нервно движение. — Вие сте луди! — добави тя.

— Мило дете — потиснато каза Кент, — търпението ми се изчерпа. Аз ти повярвах. Накарах приятелите си да дойдат тук, защото си мислех, че ти си важна за нас. Но аз знаех, че си имам работа с една истерична жена! — При последните думи гласът му ставаше все по-силен. Сега наистина кипеше от гняв, но в края на краищата това беше нещото, което Черити искаше. Тя реши да долее още малко масло в огъня.