Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

Не успя.

Изглежда, че нещо по начало не бе наред. Черити разбра това едва половин секунда по-късно. Момичето внезапно скочи, издаде кратък вик на ужас и със свити юмруци я заудря по шията.

Черити падна. За две, три секунди не й достигаше въздух. Тя рухна, претърколи се инстинктивно и политна повторно назад, след като момичето й нанесе грубо удар с босия си крак в лицето.

После, докато момичето се съвземе и избяга, нападна мотоциклетистът. Черити видя само насочения към нея огромен, обкован с желязо ботуш, инстинктивно вдигна ръце и така поне смекчи силата на страхотния удар. Кожената маска веднага повтори атаката. Той се хвърли към нея и в ръката му блесна нож.

Черити отчаяно скочи към ръката на нападателя, хвана я и успя да спре острието на ножа на сантиметър от лицето си. Веднага разбра обаче, че не можеше да мери силата си с този мъж. Ножът се върна малко назад, след това отново се приближи и одраска бузата й.

Черити заложи всичко на карта. Вместо да продължи да се брани срещу ножа, тя изненадващо пусна ръката му, светкавично завъртя главата си встрани и същевременно с всички сили сви колене към тялото си. Острието на ножа се плъзна като нажежен до бяло метал по лицето й и той падна със звън на земята, на половин пръст разстояние от шията й. Нападателят загуби равновесие от неочаквания тласък. Той падна с вик на изненада, затърси ножа си, опипвайки с две ръце по земята, и изпъшка от болка, когато Черити се изтръгна от хватката и същевременно му нанесе удар отстрани по шията.

Ударът й не бе обезвредил нападателя, но за момент той остана замаян, достатъчно дълго, за да може Черити да скочи на крака и да отстъпи две-три крачки. Момичето отдавна бе изчезнало в тъмнината. С крайчеца на окото си Черити забеляза как, олюлявайки се, вторият мотоциклетист се изправя на крака. Едва ли би могла да издържи борбата с двамата мъже едновременно. Особено в състоянието, в което беше в момента. Тя се обърна, засили се една крачка и скочи. Мъжът в кожените дрехи инстинктивно вдигна ръце с движение, което доста убедително показа на Черити, че този вид борба в никакъв случай не му е непознат. Той беше обаче все още малко замаян и защитата му закъсня с част от секундата.

Краката на Черити се стовариха в гърдите му и той се олюля назад. Размахвайки бясно ръце, той се блъсна в един от мотоциклетите, събори го и падна по гръб върху машината. Изпод кожения му шлем се чу задавен вик на болка.

Черити светкавично скочи на крака и отново бе при него. С ръба на дланта си тя му нанесе удар по шията с всичката сила, която успя да събере. Мъжът изстена, обърна очи и изгуби съзнание. Черити се изправи моментално, обърна се — и се смрази на място.

Вторият държеше собственото й оръжие и се прицелваше в нея. Цевта на миниатюрния автомат бе насочена точно към гърдите й. Черити видя как пръстът върху спусъка започна леко да се свива.

Но изстрелът, който очакваше, не последва. Вместо изстрел, над цевта на автомата присветна малко, рубиненочервено око и върху гърдите на Черити се появи осветено червено кръгче с големината на монета. Мъжът премига изненадано, изгубил самообладание, погледна надолу към оръжието и натисна повторно лостчето на лазерния мерник, вместо спусъка.

Черити се възползва от грешката му и не дочака той да проумее механиката на непознатото за него оръжие. С един скок стигна до него, изби автомата от ръката му и го свали на земята с ритник под коленете. После се наведе, взе автомата и изчака спокойно, докато той се опита отново да се изправи, тогава го удари с приклада по тила. Не толкова силно, че да го убие, но достатъчно, за да му осигури няколко часа сън и силно главоболие. След това тя скочи светкавично и описа кръг, насочвайки оръжието в различни посоки.

Наоколо нямаше никого, по когото би могла да стреля.

Мина още малко време, докато Черити осъзнае, че всичко бе свършило. И че насмалко всичко щеше да бъде окончателно свършено за нея. Този път само шансът й помогна. Ако мъжът в кожените дрехи не бе натиснал погрешното копче…

Изтощена, тя се отпусна на седалката на единия „Харли“. Всичко се въртеше около нея. Сърцето й биеше лудо, а в устата си усети вкус, от който й се гадеше. Кратката борба я бе изтощила напълно.

— Господи — прошепна уморено. — Заменям кралство за вълшебен меч и крилат кон.

— Е — каза някакъв глас зад гърба й, — за вълшебния меч можем да поговорим, но откъде да взема крилат кон и аз самият не знам.