Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

Нещо прошумоля в тъмнината зад нея. Черити скочи на крака, рязко насочи оръжието и включи лазерния мерник. Червената точка подскачаше по скалите и сухите клони и накрая се спря върху едно сбръчкано лице, което наподобяваше парцал за под.

— Не стреляй! — изписка едно тънко и много изплашено гласче. — Аз не съм от хищниците!

С лявата ръка Черити откачи джобното си фенерче от колана, включи го и насочи светлината към съществото, което бе изскочило иззад гърба й от храсталака. Уплахата й премина в изумление и объркване. Човекът бе… един оживял карикатурен образ.

Лицето му бе набраздено и имаше неестествен, сивкав тен. Под огромното, изпъкнало чело, което преминаваше в блестяща плешивина, святкаха две малки очички. Носът му изглеждаше така, като че ли някой го бе настъпвал, а устата беше тясна, със светли, почти прозрачни устни. Оттам срещу Черити се хилеха най-развалените зъби, които бе виждала. Черепът бе громен, а тялото на непознатия — дребно и тънко като пръчка. Човекът носеше дълго до земята наметало от кафяви и сиви парцали, изпод което се подаваха само ръцете му. Бяха много мършави и почти сиви.

Набръчканото лице се сви в гримаса.

— Проклятие! Махни тази светлина — изписка непознатият, като сочеше изпадналия в безсъзнание мотоциклетист. — Или искаш другарите му да те видят и да дойдат?

Черити нервно изключи лампата и най-после преодоля ужаса си.

— Кой сте вие? — попита тя.

Джуджето не отговори, а се приближи със ситни крачки, така че попадна в светлината на огъня и Черити можеше да го разгледа по-добре. Непознатият се наведе с любопитство към един от лежащите в несвяст, подритна го грубо с крак и кимна, след като не последва реакция.

— Безупречна работа — каза той с уважение. — Би трябвало обаче да ги убиеш, докато можеш да сториш това. Няма да се зарадват, като се събудят.

Черити не обърна внимание на думите му.

— Кой сте вие? — повтори тя въпроса си.

— Кой съм аз? — сивото лице се изкриви, с което собственикът му изразяваше усмивка. — Откъде идеш, сладката ми, че не си чувала за мен? Няма значение — отдавна не бях срещал някого, който да се справи така с хищниците.

— Това не е отговор — каза Черити раздразнено. Тя вдигна заплашително оръжието, но изглежда джуджето добре знаеше, че няма намерение да го използва. Той се усмихна още по-широко, приближи се, тепайки със ситни стъпки, и се поклони ниско пред нея.

— Позволете да ви се представя, непозната красавице — изчурулика той. — Името ми е Абн Ел Гурк Бен Амар Ибн Лот Фудел Четвърти, поръчки от всякакъв род, информация, контрабандна стока и оръжия, дроги и наемни убийци срещу надценка, винаги на разположение.

Черити погледна Абн Ел еди кой си с изумление и се запита дали всичко не бе сън.

— Приятелите ми казват просто Гурк — продължи особнякът. — А ти, естествено, се числиш към тях. Предпочитам всеки, който се противопоставя така на хищниците, да бъде мой приятел, вместо враг.

— Аха — каза Черити.

Абн Ел Гурк Бен Амар Ибн Лот Фудел Четвърти, поръчки от всякакъв род, информация, контрабандна стока и оръжия, дроги и наемни убийци срещу надценка, винаги на разположение, се усмихна, но бързо стана пак сериозен и каза:

— Трябва да изчезваш оттук, скъпа. Изстрелите сигурно са чути на мили разстояние и тук скоро ще гъмжи от хищници.

Черити хвърли тревожен поглед към трите неподвижни тела и запита:

— Има ли още такива типове? — и още преди Гурк да отговори, си спомни светлините на фаровете.

— Разбира се — каза гномът. — Ако бях на твое място, бих изчезнал, преди да дойдат. Освен ако имаш някакво убедително обяснение за това, което се е случило тук. — Гурк въздъхна и продължи: — Впрочем, не е лесно въобще да обясниш нещо на тези негодници с лица като задници.

Черити потисна усмивката си. Начинът на изразяване на Гурк не беше подходящ за печат, но беше напълно точен. Вероятно той имаше право. Трудно би се справила с тези имитатори на Лудия Макс.

— Изчезвай — повтори Гурк. — С удоволствие бих побъбрил още малко с теб, но не държа да се срещна с тях. Ако имаш нужда от нещо, обърни се към мен.

— Но как? — попита Черити развеселена. — Предполагам, че ще те открия в телефонния указател.

— Просто попитай за мен — извика Гурк. — Тук всички ме познават.

Той се обърна, но преди да тръгне, се поколеба и каза:

— И един съвет, по изключение безплатен: Стой по-далеч от Севера! Там гъмжи от хищници.

Черити гледаше след него, докато той изчезна в тъмнината. Бе объркана, но и развеселена. Този Ел Гурк в никакъв случай не бе така безобиден, както изглеждаше, но й се струваше, че има честно отношение към нея.