Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

— Това, което смята Марк, е, че Раул — истинският Раул — е бил нападнат от някакъв вид паразит.

Скудър побледня.

— Вие смятате…

— Нещо го е разяждало отвътре навън, да — каза твърдо Марк. — Вероятно от години той не е бил вече истинският Раул.

— Това е… чудовищно! — прошепна Скудър.

— Съвсем нормално е — каза тихо Черити. Скудър я погледна и тя продължи: — Помисли само за ихневмоните. Те снасят яйцата си в тялото на други животни. По някое време ларвите се излюпват и изяждат домакина си, докато тялото му все още живее.

— Но това са животни! — запротестира Скудър.

— Вероятно и ние сме такива за мороните — каза горчиво Марк.

— Смятате, че ларвите на мороните се разпространяват в тялото на техния „стопанин“ и в даден момент го обсебват напълно — завърши мисълта си Скудър. — Те нарастват и… и го променят отвътре, докато…

Той млъкна и погледна надолу към онова, в което се бе превърнал Раул.

— Но въпреки това са само животни — заговори най-сетне отново Скудър. — Не могат да имитират човешкото поведение толкова перфектно, че никой да не забележи разликата.

— А за да разберем това, трябваше да хванем жив един от тези зверове — каза Черити. — Вероятно оставят незасегнат мозъка на жертвата си, а вземат под свой контрол само волята й. Или абсорбират части от нейната ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), спомените, знанията й, характерни качества и други подобни, за да могат външно да изпълняват ролята й. Във всеки случай трябва да са по-интелигентни, отколкото смятахте досега.

— А… ако той не е бил единственият? — измърмори Скудър. — Може би са много повече? Всеки тук би могъл да бъде морон.

— Не — поклати Черити глава. — Не вярвам.

— Откъде знаеш? Как изобщо го позна? Познавах Раул от години и нито веднъж не съм забелязал нещо.

Черити погледна сериозно Скудър.

— Не! — възрази тя тихо, но с много твърд глас. — Забелязал си. Не така ясно като мен, но все пак си забелязал. И на мен ми бе необходимо много време, за да направя вярното заключение. Копието беше перфектно и не се различаваше по нищо от истински човек, нищо, по което би могло да бъде разпознато. Аз просто го усетих.

— Не разбирам за какво говориш — каза объркано Скудър.

— Още отначало не го харесвах — обясни Черити. — Нещо в него ме отблъскваше, без да знам кое е то. А и ти преди си казвал, че и на теб ти е неприятен. Ти си потискал в себе си това чувство, защото си искал непременно да му вярваш и там е била грешката ти. Още при първата си среща с извънземни, дори и само да се намирах близо до техни машини, се чувствах твърде неприятно. А после, когато стоях директно срещу мороните и Раул ме докосваше, внезапно забелязах, че изпитвам същото неприятно чувство.

— Чувства — Скудър се опита да придаде пренебрежителна нотка на гласа си, но не му се удаде. Това, което се случи, го бе разтърсило твърде много, за да успее да прикрие несигурността си. Той се засмя насила. — Това е твърде незначително, за да се осланяме на него. Може да е било чиста случайност. Може би това… нещо просто е изгубило контрол над себе си. Би било твърде просто, ако можехме да разпознаваме всички от този род. Твърде просто, за да рискувам живота си за това.

Черити го гледа изпитателно още няколко секунди, а след това се обърна мълчаливо. Скудър знаеше толкова добре, колкото и тя, че нямат друг избор, ако не искаха непрекъснато да се съмняват във всеки. Всяка разумна съвместна работа би била невъзможна, защото съмнението в идентичността на другия би парализирало действията им и би ги смутило повече, отколкото мороните биха съумели да сторят това. Тя искаше да отиде при ранените „хищници“, за да види дали не би могла да им помогне, но на пътя й се изпречи Гурк.

— Какво става с Марк и хората му? — попита той, като поглеждаше ту нея, ту Скудър. — Не бива да губим повече време, иначе всичко би било напразно.

Скудър направи гневна гримаса.

— Няма какво повече да говорим! Знаеш моето решение. Ще ги преведеш през равнината и ще изгорим мъртвите и ездачите.

— Нямаме вече време за това — възрази Гурк. — Не след дълго Даниел ще бъде тук. Ако се изтеглим през равнината, той ще ни забележи от въздуха и…

Със светкавична бързина Скудър направи крачка напред, сграбчи джуджето за яката и го повдигна без усилие.

— Откъде знаеш това? — изсъска той. — Никой, освен капитан Леърд, не беше при мен, когато говорих с Даниел, и никой от нас не е казал, че той ще дойде тук. И така, откъде знаеш за това?