Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

— От редиците на хищниците долетя заплашителен ропот. Няколко мъже се приближиха, но спряха отново, тъй като едно от наподобяващите бръмбар същества вдигна застрашително глава.

— Твърдиш, че съм шпионин ли? — попита дръзко Раул.

— Да — кимна Скудър.

Измина известно време, докато Раул успее да реагира. А когато го направи, явно бе разбрал, че няма смисъл да продължава да лъже. В очите му проблясваше упорство.

— Добре, имаш право — каза сърдито той. — Работя за Даниел.

Някъде зад него прокънтя яростен вик. Черити видя как няколко „хищника“ се приближиха. Бяха извадени няколко ножа. Някой сне предпазител на пушка.

Скудър вдигна припряно ръка.

— Не — заповяда той. — Нека говори!

— Работя за Даниел — повтори упорито Раул. — И? Всички ние го правим, нали?

— Ти си един жалък, малък предател — каза хладно Скудър.

— Ах, такъв ли съм? — вдигна предизвикателно брадичката си Раул. — А може би съм само малко по-разумен от теб.

— Като ни шпионираш?

— Като се грижа за това, да не бъдем всички убити — изкрещя Раул. — По дяволите, наистина ли си мислеше, че тази идиотска идея ще мине? Нямаше да можеш да измамиш Даниел дори и за пет минути — разтърси той гневно глава. — Твърде мекушав си, Скудър — каза той. — Рискуваш живота на всички тук, за да… за да спасиш тази паплач.

Скудър го погледна крадешком.

— Какво ще бъде това, Раул? — попита той. — Малък дворцов преврат? Към поста ми ли се стремиш?

— Не — изръмжа Раул. — Стремя се към това да оцелея.

— И затова ли ни продаде на Даниел? — попита спокойно Скудър.

— Продал! — изфуча Раул. — Събуди се най-сетне, Скудър! Сънуваш, ако вярваш, че би могъл да направиш нещо без съгласието на Даниел. По дяволите, да, аз работя за него, но го направих заради нас. Наистина ли смяташ, че дори и един-единствен от нас би бил все още жив, ако той не го желаеше?

— И какво предлагаш? — попита Скудър все още с този спокоен, почти равнодушен тон. — Да застреляме четиристотин човека само защото Даниел иска така?

За секунда настъпи тишина; абсолютна тишина, но Черити успя да прочете ужаса, изписан по лицата на „хищниците“. Никой освен нея и Раул не знаеше досега за заповедта на Даниел. Тя започна да се пита дали въпреки всичко не бе преценила грешно „хищниците“.

— Нямаш друг избор — каза упорито Раул. — Те или ние.

— И ти вярваш, че ще приема това? Откога си при нас, Раул? Десет години? И през цялото това време не си разбрал, че не позволяваме някой да ни дава предписания. Дори и Даниел!

— Идиот — каза студено Раул. — Нищо не си разбрал, Скудър. Още от началото останахме да живеем тук, защото мороните го искаха. — Той посочи сърдито ездачите зад себе си. — Те са истинските господари тук!

— О, да, и вие се чувствате толкова добре под тяхното робство — намеси се Найлс. — Дават ви няколко пушки и гориво и само наблюдават как вършите мръсната им работа, а за благодарност също ви убиват, без да забележите.

Скудър го погледна объркано.

— Какво означава това?

Найлс сви гневно устни:

— Не исках да ви го казвам — отговори той. — Исках да видя как всички вие загивате, Скудър. Но сега… — Той направи широко движение с ръка. — Кой ви разреши да живеете в този град? Даниел ли?

Скудър кимна объркано, а върху лицето на Раул се появи израз на неописуем ужас.

— Да. Защо?

— Защото той ви убива, вашият фамозен град — отвърна твърдо Найлс.

— Какво искаш да кажеш?

Найлс се усмихна иронично.

— Никога ли не си си задавал въпроса какво се е случило, че този град е бил разрушен? — попита той. — Не? Аз искам да ти кажа: от атомна бомба. Тук всичко е облъчено. Било е отдавна, но лъчението все още е достатъчно, за да ви убие някога.

— Това не е истина! — запротестира Скудър.

— Не е ли? — засмя се ядосано Найлс. — Не умират ли хората ти понякога просто така? Не страдате ли от болест, при която първо получавате обрив, а после ставате все по-слаби?

— Той лъже! — извика Раул, но не прозвуча особено убедително.

— Не — каза Черити. — Той казва истината.

— Ти изобщо не знаеш нищо! — изрева Раул. Той скочи яростно, сграбчи Черити за ръката и й нанесе удар.

И в същия момент, в който я докосна, тя го узна.

Внезапно тя разбра защо винаги се бе чувствала толкова зле в близост до него и защо попаденията на лазерното оръжие не го засягаха. Също така внезапно тя разбра, че не са само ездачите и четириръките воини-насекоми тези, чиято близост я смразяваше вътрешно като лед.