Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

Раул направи гримаса:

— Това е лудост! Даниел ще…

— Момчетата ще запалят огън вън пред града — продължи нервно Скудър. — Ще изгорим няколко автомобилни гуми и малко отпадъци. А върху тях ще положим мъртъвците.

— За да помисли Даниел, че сме убили всичките? — усмихна се Раул насила. — Няма да ти мине номера!

— Може и да мине — възрази Скудър. — Даниел няма причина да не ни вярва. А и вие ще потвърдите историята — погледна той Найлс.

Найлс кимна, но веднага след това разтърси глава и се усмихна тъжно.

— Приятелят ви има право, Скудър — каза той. — Даниел никога няма да повярва на това.

— Имате ли по-добра идея? — кипна Скудър. — Какво, по дяволите, да направя? Да убия всички ви? Или да не правя нищо и да гледам как Даниел убива всички нас?

— Би могло да се направи нещо — намеси се Гурк. — Ако Нет ми помогне, може би ще намерим някакво скривалище. Но ще можем да вървим само нощем. Е? — погледна той пустинничката.

Нет кимна неохотно.

— Наистина нямам друг избор, нали? Но това е глупост!

— Не му вярвам — продължи да упорства Марк. — Това е клопка!

— Затворете си най-после устата, идиот такъв! — изсъска Черити. — Можете да останете и тук!

— Стига! — каза остро Скудър. — Ще направим следното: ще се върнете при хората си и ще подготвите всичко за отпътуването. Ел Гурк и Нет ще ви поведат на път веднага щом се стъмни. Ще ви дадем толкова вода и храна, колкото можем — но ще бъде трудно.

Марк го погледна:

— А сега очаквате да ви бъда благодарен, така ли? — попита той.

— Не — отвърна сърдито Скудър. — Очаквам, че ще си държите езика зад зъбите и ще правите това, което изисквам от вас.

Той завъртя ядосано глава и стрелна с поглед Раул.

— А ти? Какво още чакаш?

Раул стоеше покорно. Но не си тръгна.

— Няма да успееш — каза строго той. — Даниел ще унищожи всички ни.

Скудър се засмя неодобрително.

— Едва ли. Той все още има нужда от нас и го знае съвсем точно. Какво става с теб, Раул? Страхуваш ли се?

Раул не отговори. Обърна се с рязко движение и затръшна вратата след себе си.

Времето течеше бавно. Марк бе върнат при хората си, които бяха затворени в един подземен гараж някъде в западната част на града, за да подготви всичко за заминаването, докато Скудър, Нет, Найлс и Гурк обсъждаха още хиляди подробности, от които Черити не разбра почти нищо. Докато ги слушаше, я обземаше едно особено чувство за нереалност и й бе все по-трудно да вярва, че предложението на Скудър е сериозно. Внезапно тя разбра недоверието на Марк. Едновременно с това й се струваше много подло да не му вярва. Чувстваше се така, сякаш той чете ясно мислите й върху лицето й всеки път, когато поглеждаше към нея, тя бързо отместваше погледа си. Разбираше съвсем точно, че Скудър не бе и наполовина толкова откровен и благороден, както тя бе допуснала в първия момент: просто Даниел го бе изправил пред решение, което той не можеше да вземе. Спокойствието му бе само привидно. В душата му бушуваше страхотна борба. Черити бе почти сигурна, че хубавият му план ще се провали. Стоун-Даниел трябва да е пълен глупак, за да се хване на лъжата на Скудър. Но нямаха друг избор. Въпреки това би могло да не стане.

И то не стана.

Раул се върна два часа, след като бе напуснал града. Но не беше сам.

Бяха шестима — петима от големите като танк, кафяви, подобни на бръмбар създания, които Нет и „хищниците“ наричаха ездачи, и едно почти двойно по-голямо, но много по-слабо Нещо, което напомняше на Черити на дебело водно конче и което се движеше толкова несръчно на късите си крачка, че бе ясно, че въздухът бе единственият му елемент. На врата на всяко от тези чудовища седеше по едно от онези четириръки, подобни на насекоми същества, с които Черити вече няколко пъти се бе сблъсквала лице в лице.

Само огромното водно конче носеше двама ездачи — един от онези с четирите ръце и Раул.

— Това вече не е случайно — измърмори Скудър.

Изглеждаше повече объркан, отколкото изплашен. Бяха излезли от къщата, както и дузина други „хищници“, примамени от изненадващото появяване на мороните. И още продължаваха да прииждат. В момента, в който шестте огромни създания се промъкваха нагоре по улицата, мястото пред и зад тях се запълваше със странно облечени фигури.

Досега Черити бе смятала съвсем автоматично, че гледката на извънземните чудовища трябва да е ежедневие за Скудър и „хищниците“ му, но изведнъж тя разбра, че това изобщо не е вярно. Този град тук принадлежеше на „хищниците“ и огромните създания нямаше какво да търсят в него, също като нея или Найлс и хората му. Вече се долавяше напрежението, което внезапно бе увиснало във въздуха.