Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

— Найлс каза истината — каза спокойно тя. — И Раул го знае съвсем точно.

Тя погледна Скудър.

— Той именно е от тях.

Изведнъж всичко се разви невероятно бързо. Скудър се обърна и погледна заместника си с разширени, невярващи очи, докато Раул отскочи назад срещу водното конче и светкавично бързо бръкна под якето си. В ръката му се появи малко, със сребърен блясък оръжие.

Скудър се хвърли настрани, блъсна Черити, която залитна в обратната посока, и едновременно с това сграбчи секирата, която висеше на колана му. Пушката на Раул изстреля дебела колкото пръст, ослепителнобяла светкавица, но енергийният лъч не улучи Скудър, а попадна върху един от стоящите зад него „хищници“. Мъжът пламна като факла и за части от секундата се превърна в пепел, но Раул не стреля повторно.

Секирата на Скудър улучи черепа му и го разцепи.

Никога през живота си Черити нямаше да забрави този миг. Раул отскочи назад и изпусна оръжието. От гърдите му се изтръгна пронизителен, свирещ тон, а главата му се отдели от тялото по протежение на една права, сякаш изтеглена с остро бръснарско ножче линия, не като рана, а така, сякаш тялото му се състоеше от две пластмасови половини, които сега се отделят една от друга.

А между тях се показа истинският Раул.

Съществото бе голямо колкото половин човешки ръст и имаше чер като нощта цвят. Тялото му бе почти безформено, едно трепкащо, пулсиращо Нещо, което се бе разпаднало на дузина различно големи сегменти и разполагаше с дузина сухи паяшки крайници. Големи колкото юмрук, безкрайно сърдити очи, гледаха втренчено Скудър и Черити.

И съществото в никакъв случай не бе мъртво или ранено. Бавно, с резки паякообразни движения, то изпълзя от маската на Раул, изправи се треперещо и посегна с две от безбройните си ръце към оръжието си.

Но никога не го достигна.

Внезапно зад Черити прокънтя пронизителен вик, а после една голяма, тъмнокожа фигура профуча край нея и Скудър и се хвърли върху чудовището с широко разперени ръце.

Съществото, което бе изпълзяло от Раул, започна да се върти главозамайващо. Но то вече нямаше никакъв шанс. Найлс просто сложи край на всичко. Въртящото се Нещо се опита да хване пушката си и да я вдигне, но въпреки възрастта си, Найлс все пак беше човек почти двойно по-голям от чудовището и четири пъти по-тежък от него. Той сграбчи ръката на насекомото и я пречупи; едновременно с това другият му юмрук удряше непрекъснато в плоското лице на чудовището.

Внезапно прокънтя пронизителен, невероятно висок вик. Черити видя как двама от ездачите се обърнаха уплашено, а четириръкият на врата на водното конче посегна към оръжието с трите си ръце.

Но той не довърши движението. Изведнъж в гърдите му се появи вибрираща дръжка на някакъв нож. Изтрещя изстрел, после втори и черният, брониран с хитин Рен се разпукна на хиляди късчета.

Тогава на тясната улица се разрази ад в истинския смисъл на думата. Навсякъде кънтяха викове и изстрели, тичащи фигури се блъскаха една в друга, а две-три други четириръки чудовища се преобърнаха от гърбовете на своите гигантски ездитни животни.

Скудър изкрещя бясно, втурна се в атака и повали още един от воините на насекомите от гърба на ездача му. Те паднаха на земята, вкопчени един в друг и изчезнаха под множеството напиращи „хищници“. Последният оцелял боец на Рен обърна животното си, измъкна оръжието си и започна да стреля безцелно в тълпата.

Бръмбарът направи гигантски скок напред, повали на куп почти дузина „хищници“ и ги сграбчи с ужасните си щипки. Черити чу пронизителен смъртен вик, който за момент заглуши дори и шума от борбата, а после изтрещяха отново изстрели и четириръкото чудовище се свлече безжизнено от гърба на животното си.

Но битката още не бе приключила. Гигантските бръмбари изпаднаха в паника — а те бяха също толкова ужасни противници, колкото своите ездачи. Черити видя как едно от животните, заслепено от страх, се втурна към фасадата на една къща и я разруши. Сградата се срути върху него, като погреба под себе си и повече от една дузина хищници.

Внезапно Черити разбра, че и самата тя не е вън от опасност.

Нямаше никакво оръжие, а огромното водно конче пред нея започна да вилнее. То се изправи с пронизително, чудовищно високо свирене, опита се да разпери криле и да излети нависоко.

Страховитата му опашка плющеше; дългото й колкото човек жило умъртви с едно единствено мощно движение четири-пет „хищника“, а изглеждащите толкова крехки крила просто насметоха половин дузина други мъже. Черити също видя една огромна сянка да се втурва към нея. Хвърли се инстинктивно на пода и чу вик. Крилата на водното конче улучиха един от мъжете зад нея и го повалиха като посечен от стъклен меч.