Волфганг Холбайн - Войната на паяците

Черити бе принудена да се усмихне против волята си.

— Такова нещо бе възможно още тогава при нас — каза тя. — Виждам, че джеърдите не са ви научили на всичко.

Тя се наведе напред и продължаваше да претърсва небето на юг с очи.

Ярко просветване събуди вниманието й. Към първата сребриста светкавица се присъедини втора и трета, а след малко Черити видя цяла флота от дискообразни кораби, които бясно се приближаваха към тях ниско над гората. Бяха две флоти. Първата група се състоеше от пет или шест кораба, преследвани от три пъти по-голямо ято. В ярката светлина на залязващото слънце почти не можеше да се забележи святкането на лазерните оръдия, но от гората под планерите непрекъснато се издигаха пламъци и от време на време някой от корабите залиташе, когато бе улучен.

Планерите се приближаваха с бясна скорост, прелетяха на не повече от два-три километра. И внезапно два от тях се откъснаха от формацията и с остър вираж се върнаха назад. Директно към техния коптер.

Черити бе така слисана, че може би реакцията й щеше да се забави, ако пилотът не бе видял опасността в същия момент. Със светкавично движение надяна неврошлема, с лявата си ръка хвана кормилния лост и чукна силно с дясната си ръка червения клавиш на аварийната автоматика. Над главите им турбините завиха и в същия миг под корпуса на стелткоптера се задействаха няколко малки, но много ефективни изхвърчащи ракети, които катапултираха машината нагоре, така че се намери над върховете на дърветата, още преди лопатките на ротора да започнат да се въртят.

Черити се вкопчи отчаяно за седалката. Стелткоптерът се люшна, наклони се настрани и за момент заплаши отново да падне на земята.

Тя знаеше колко опасно е едно такова аварийно излитане. Вероятността роторите да не наберат достатъчния брой обороти, за да задържат машината във въздуха, преди да отслабне тягата на ракетите, бе твърде голяма.

Реакцията на Жан спаси живота на всички, защото докато машината се наклони неповратливо настрана, мястото, на което бе стояла преди секунда, бе пронизано от цял сноп невидими лазерни лъчи, които превърнаха земята долу във вряща лава.

Стелткоптерът влезе в свредел. Роторните лопатки насякоха на парчета върха на едно дърво, откъснати листа и клони плющяха по стъклената пилотска кабина и за съвсем кратък, ужасен момент машината се наклони на другата страна и още веднъж се приближи до земята с виещи турбини. Дървото под тях се превърна в огнен стълб, когато мороните отново насочиха огъня с лазерните си оръжия и изведнъж кабината се озари от ужасна бяла светлина.

Черити с вик закри очи с ръцете си. Лицето й гореше и въздухът изведнъж се бе така нагорещил, че едва можеше да диша. Въпреки това й бе ясно, че са имали късмет. Лъчът само бе се плъзнал по машината.

Минаха секунди, преди да може изобщо нещо да види. Със стон свали ръцете си и забеляза, че междувременно стелткоптерът се намираше на повече от петдесет или шейсет метра над гората и летеше по умопомрачителен зигзаг, за да избегне огъня на двата планера. Въпреки това кабината непрекъснато вибрираше под ударите на почти невидимите лъчи. Рано или късно някоя от мълниите щеше да улучи роторите.

Огромно, сребристо нещо профуча покрай тях и стелткоптерът отхвръкна на десет метра и продължи лудешкия си курс, когато планерът обърна почти на място и насочи лазерните си оръдия към тях. В момента вторият нападател не се виждаше, но на Черити не й убягна бурята, която бушуваше зад тях. Вероятно им бяха дошли на помощ няколко джеърдски кораба.

И въпреки това за тях нямаше спасение, разбра изведнъж Черити. Жан управляваше машината с невероятна сръчност, но нямаше шанс срещу превъзхождащото ги въоръжение и скорост на моронския планер.

— Обърнете! — изкрещя Черити.

Пилотът обърна объркано глава и за половин секунда Черити видя изкривеното отражение на пребледнялото си от ужас лице в прозорчето на шлема му.

— Обръщай! — изкрещя още веднъж. — Атакувайте! Това е единственият ни шанс!

Сякаш за да потвърди думите й, в този момент коптерът се разтърси и пропадна с няколко метра надолу, преди Жан отново да го овладее. Изведнъж въздухът замириса на изгоряло и на пулта пред тях започна да мига червена лампа.

Моронският планер отново профуча покрай тях и след остър вираж се върна, но този път пилотът не се опита да прави маневра, за да бяга, а обърна стелткоптера почти на място — и се понесе директно към летящия диск!