Волфганг Холбайн - Войната на паяците

Хартман се удиви колко спокойно можеше да мисли за собствената си смърт. Няколко пъти си бе представял такива опасни ситуации и се бе надявал, че ще е в състояние да се справи с тях спокойно и невъзмутимо. Мисълта, че ако успее, след няколко минути може да бъде мъртъв, изобщо не го вълнуваше. Мислеше си, че вероятно Кайл е направил нещо, за да го лиши от страха му.

Стигна до края на тясната пътека, която минаваше между циклопските машинни блокове и водеше към звездния трансмитер, и предпазливо се изправи. Погледът му опипваше свободното пространство пред него. Преброи десетина мравки. Трябваше да изчака. Погледна нервно часовника си. Бяха се уговорили за двайсет минути, а осемнайсет бяха вече минали. Без свръхчовешката острота на сетивата си и чудовищната бързина на реакциите си Хартман не би успял да стигне дори дотук.

Отново погледна часовника си. Още една минута. Трийсет секунди, двайсет, десет…

Хартман се напрегна, когато секундарната стрелка се приближи до дванайсет. Сега!

Не се случи нищо. Мороните пред него продължаваха да се движат с равномерността на машини и до съзнанието на Хартман за пръв път достигна мисълта, че вероятно планът им няма да заработи, защото тези твари просто продължаваха да вършат възложената им работа, дори и светът около тях да загива. Какво би станало, ако…

Ярка светкавица разкъса полумрака на халето и след секунда трясъкът на експлозията разлюля пода. Последваха втора и трета лазерна светкавица и изведнъж въздухът се изпълни с писъците и цвърченето на мороните. Сред фигурите пред Хартман настъпи трескаво раздвижване. Те захвърляха товарите си, обръщаха се и изведнъж се оказваха с оръжие в ръцете си, когато покрай Хартман се втурнаха в посоката, където попадаха и продължаваха да попадат изстрелите.

Отново два-три лазерни лъча просветнаха бързо един след друг и изведнъж се чу ужасен трясък и вълна оранжевочервена светлина заля халето. Очевидно Нет бе причинила експлозията на една от машините.

Хартман примига, за по-сигурно изчака още две секунди в прикритието си и тогава се втурна.

Всъщност беше му нужна една секунда, за да стигне до развалините на кораба и чудото, на което се бяха надявали, стана — той нито бе открит, нито нападнат, но с протегнати напред ръце се хвърли в отворения шлюз на кораба. С елегантно превъртане се изправи отново на крака и с мощен ножичен скок се метна във вътрешността на кораба.

Направо в широко разтворените обятия на една мравка.

Хартман не знаеше кой е по-изненадан — моронът или той.

Мравката отскочи стресната назад с пронизително писукане и се опита същевременно да го удари, но Хартман с пъргаво движение избегна удара на трите й ръце и заби цевта на лазера си в корема на гигантското насекомо. Мравката се олюля и безпомощно се блъсна в стената. Опита веднага да се изправи, но Хартман отново бе по-бързият. Той сграбчи морона, вдигна го високо и за втори път го тръшна в металния коридор.

Яростното писукане на създанието премина в болезнено съскане, което след секунда престана, когато Хартман обърна пушката си и го удари с приклада. С потрепващи крайници моронът рухна и остана да лежи. Хартман не вярваше, че мравката е мъртва, но бе замаяна и й бяха нужни няколко минути, докато се изправи на крака.

Хартман чуваше как навън халето се разтърсва от бързата поредица на следващите мощни експлозии, когато Кайл и Нет концентрираха огъня на лазерите си върху машините, за да причинят по възможност повече повреди и така да отклонят вниманието от него и му осигурят решаващите секунди. Хартман се понесе по късия коридор, със скок се метна в отворената врата на централата и стреля наслуки. Лазерният му лъч попадна в командното табло и го превърна в искряща купчина, уби една от трите мравки, които бяха в централата, и нарани друга толкова тежко, че нямаше нужда вече да се безпокои от нея.

Третата се нахвърли към него, но направи грешка, като го прецени по онова, което бе преди по-малко от половин час — раним слаб човек.

Хартман се олюля назад от удара с нокти, който зле нарани дясната му ръка. Но причината за залитането му бе само яростта на удара. Не чувстваше нито болка, нито слабост.

За сметка на това ударът с приклада, който нанесе на морона, бе още по-силен.

Изправи се с пъхтене и се огледа. Командното табло гореше, а и стената зад него тлееше с тъмна, проблясваща червенина, от която, за учудване, не се излъчваше никаква горещина. С изключение на тримата морони, с които бе се справил, бе сам. Бързо се обърна, затвори бронираната врата и с изстрел на лазерната си пушка унищожи заключващия механизъм. Тогава коленичи до горящия команден пулт.