Волфганг Холбайн - Войната на паяците

— Как си го представяте? — попита тя и се обърна отново към Стоун. — Да взема пушката си, да изляза навън и да стрелям срещу всеки морон, когото видя?

Очите на Стоун светнаха нетърпеливо.

— Та аз ви обясних — каза той. — Битката между джеърдите и мороните не ни засяга. Не можем да променим нейното развитие, дори и да искаме.

— Но ние не искаме, нали? — попита Скудър сърдито.

Стоун го прониза с поглед.

— Те са милиони, Скудър — каза той. — Ако не и милиарди. Няма никакво значение дали имаме сто или сто хиляди войника. Просто ще бъдем премазани, ако застанем между тях. Нужни сте ни, за да унищожим това… нещо. И може би за едно-две други неща. — Той хвърли почти извинителен поглед в посока на Киас. — За съжаление едно нещо е вярно, при цялото си уважение към новите ни съюзници — не могат да боравят особено добре с техническите уреди. Видях го сам.

Черити посочи с поглед шестте мравки, които стояха около различните пултове и така бързо и сръчно работеха на компютрите и терминала с данните, че понякога почти не виждаше пъргавите движения на пръстите им.

Стоун я разбра какво искаше да каже с този поглед.

— Това не бива да ви заблуждава — каза той. — Киас ще го потвърди. Нямат никаква техническа мисъл. Може да се научат да вършат определени неща, както вие можете да дресирате едно куче да ви носи вестника. Но щом стане въпрос за сложни неща, са твърде безпомощни.

Онова, което Черити виждаше, изглежда, изобличаваше Стоун в лъжа. Но същевременно знаеше, че той има право. Тя самата често и достатъчно дълго се бе борила срещу същества като тези, за да знае, че стоят само малко над животните. Ако бе другояче, едва ли хора като нея биха устояли в продължение на половин век срещу невъобразимата сила на нашествениците от цялата Вселена.

Въпреки това след още един момент на размисъл тя поклати отрицателно глава.

— Би било безсмислено, Стоун — промълви тя. — Дори и да исках — не мога с трийсет или четирийсет души да тръгна на война. Не дори и със сто. Били сте войник. Точно като мене. Знаете го.

— Ще получите толкова хора, колкото искате — отговори Стоун. — Все още имаме четирийсет обучени войници тук в бункера. И всеки един доброволно ще се присъедини към вас. Предполагам, че още веднъж ще можем да събудим от камерите същия брой. За съвсем кратко време мога да ви осигуря и много повече хора.

Черити го погледна въпросително и Стоун посочи джеърда.

— Киас е изпратил кораби във всички части на света, за да търсят други оцелели. — Той се усмихна по начин, който не се хареса особено на Черити. — Не забравяйте, че имам твърде точни сведения за активността на така наречените бунтовници. Кажете „да“ и аз само за няколко дни ще ви доведа петстотин доброволци, които ще се бият с голи ръце с мороните, ако им заповядате.

— И ще трябва да го правят — каза Скудър. Той направи широк замах с ръката си, сочейки целия бункер. — Аз съм един от така наречените бунтовници. Определено не съм глупак, но не разбирам нищо от това тук. А съм от доста време в тази база.

Стоун кимна.

— Разбирам какво имаш предвид. Но това не е проблем.

— Губернатор Стоун казва истината — рече Киас. — Ако приемете предложението ни, ще решим този проблем в кратък срок. — Той се подвоуми за момент.

— Имаме нужда от вас, капитан Леърд.

— Да — забеляза Скудър. — Като пушечно месо.

— Това е и ваш свят, както и наш — каза Киас тихо.

— Грешка — поправи го Черити хладно. — Това е много повече наш, отколкото ваш свят. Надявам се, че няма да го забравите, когато всичко това свърши.

Киас замълча, а за секунда и Стоун погледна объркано, после лицето му се проясни.

— Значи ли това, че сте съгласна?

— Не — отговори Черити. — Ще си помисля.

Мина повече от час, докато и последната мравка изчезна от шахтата, и още двайсет минути, докато Хартман и Нет с обединени усилия успеят да пренесат Кайл през вратата и да го свалят долу от високата десет метра стена. За щастие гравитацията на това зловещо място бе едва наполовина от нормалната.

Хартман очакваше всяка секунда да се отвори вратата от другата страна на изпълнената с огън шахта и да избълва десетина мравки, а дори и злокобното създание, което Кайл определи като шаит. Но не се случи нито едното, нито другото. Уморени до смърт, но необезпокоявани, стигнаха до пода и внимателно стовариха Кайл, преди да се строполят до него.

Кайл бе загубил съзнание. Вътрешната страна на вратата се намираше на метър и половина от пода, а външната — почти десет. Който и да бе построил това съоръжение, изглежда, е бил скаран с геометрията. Или пък има съвсем особено телосложение…