Волфганг Холбайн - Войната на паяците

— Странно — каза Нет след известно време.

Хартман вдигна морно глава и я погледна. Лицето й бе бледо, а и дишането й бе учестено и на пресекулки. Тя трепереше от изтощение.

— Какво?

Нет посочи с глава Кайл.

— Че е загубил съзнание.

Вместо директен отговор Хартман хвърли особен поглед към краката на Кайл. Чудовищният възстановителен процес бе започнал, но и нараняването бе не по-малко ужасно.

— Радвай се — каза той. — Сигурно е почти обезумял от болки.

— Не мисля, че е така. — Нет поклати енергично глава и с несъзнателен жест отмахна кичур от челото си. — Познавам Кайл. Знам какво може да издържи. Със собствените си очи видях как целият бе накъсан на парчета и след един час бе отново на крака. — Лицето й придоби угрижено изражение. — Нещо не е наред с него.

— Може би… зависи от вида на нараняването — отвърна Хартман замислено. Когато Нет го погледна въпросително, той допълни: — Предизвикано е от трансмитера. Може би това е причината.

— Би могло да е и рана от огнестрелно оръжие — каза Нет. — Той мина последен през трансмитера. А наоколо тичаха доста морони, които си нямаха друга работа, освен да стрелят по нас.

Хартман поклати убедително глава. Насили се в продължение на няколко секунди да гледа ужасно пострадалите подбедреници на Кайл, докато му стана ясно колко е безсмислено. Всичко, което постигна, беше, че му прилоша. Бързо отмести поглед.

— Такова нещо никога не съм виждал. Може би уредът е престанал да работи в същия момент, когато Кайл е преминавал. — Той направи обяснително движение с ръката си. — Скочи, спомняш ли си? Възможно е някак си… да е неправилно материализиран.

Той видя как Нет се уплаши само при мисълта за това.

— Може би — каза тя след известно време. Прокара нервно пръсти по долната си устна. — Вярваш ли, че той… е казал истината? — попита тя накрая.

Хартман не можеше да обоснове това убеждение, но Нет имаше право. Нещо с мегабоеца не бе наред. Кайл започна да се променя.

— Какво може да е това? — попита Хартман с движение на ръката си наоколо. Естествено и Нет не знаеше къде се намират. Онова, което Хартман от пръв поглед бе взел за изпълнено с магма гърло на вулкан, при по-внимателно вглеждане се оказа кръгла шахта, чиито стени категорично бяха твърде гладки, за да са от естествен произход. Някой бе направил тази шахта. Хартман само се питаше защо. С поглед даде на Нет да разбере, че отново трябва да тръгват. Това вероятно не бе най-подходящото място, където да се мотаят и да размишляват над тайните на моронската технология. С всяка изминала минута му се струваше все по-невероятно, че все още не са ги открили.

Кайл се събуди и изстена, когато внимателно го вдигнаха. Все още не можеше да говори. В този момент Хартман почти се зарадва. Последния път, когато Кайл разговаря с него, мегабоецът не му бе съобщил кой знае колко добри новини.

Заобиколиха шахтата на почетно разстояние и се приближиха до изхода — огромна врата от стомана, която трябва да тежеше с тонове. Хартман посочи с глава една гърбата машина непосредствено до тях и Нет го разбра. Внимателно свалиха Кайл в прикритието на машината и Хартман поиска отново да се изправи, за да отиде до вратата.

Нет го изпревари. Преди изобщо да я разбере какво възнамерява да прави, тя се хвърли, приближи се наведена до вратата с готово за стрелба оръжие и натисна едно място до нея. Трябва добре да е видяла какво правят мравките, защото вратата се вдигна и Нет изчезна в мрака.

Хартман гледаше след нея със смесица от гняв и ужас. За момент му хрумна да се затича след нея и да я върне назад, после му стана ясно колко безсмислено би било. Когато сведе поглед, видя, че Кайл бе отворил очи и го гледаше.

— Тя отиде ли?

— Нет ли?

— Може ли да ни чува? — попита Кайл.

— Едва ли. — Хартман клекна до Кайл и го заразглежда с дълъг, изпитателен поглед. — Как се чувствате?

— Чаках възможност да говоря само с вас — каза Кайл.

Хартман не бе много изненадан.

— Тъй ли? Защо?

— Защото бих искал нещо да ми обещаете — каза Кайл. „Все още му е трудно да говори“, помисли си Хартман уплашено. Състоянието на мегабоеца в никакъв случай не се подобряваше — то видимо се влошаваше.

— И какво ще е това?

Кайл събра последните си сили, за да отговори.

— В случай, че не успея да го унищожа, тогава трябва да ме убиете, Хартман — каза той.

Хартман дори не се уплаши. Сякаш почти очакваше тези думи.

— Мисля, че тогава той сам ще свърши тази работа.