Волфганг Холбайн - Антихристът

Мислите му започнаха да блуждаят в посока, която никак не му харесваше. Рязко се отдели от мястото си до вратата, отиде до прозореца и със скръстени на гърдите ръце се облегна на стената, така че да може да вижда едновременно Себастиан и малката част от външния свят през прозореца.

— Така и така заговорихме за тези неща — каза Бренер, без да гледа Себастиан в очите. — Още не съм ви благодарил за помощта. Надявам се, че няма да си навлечете неприятности заради нас.

— С брат Антоний ли? — Себастиан явно си спомняше всяка казана дума. — Честно казано, още не съм се изповядал пред него за тази постъпка. Но няма да ми откъсне главата.

— Ако искате, ще говоря с него — предложи Бренер. Себастиан се усмихна. Вероятно беше казал нещо много глупаво.

— Едва ли ще се наложи. А и не знам дали ще е добре. Брат Антоний много рядко приема посетители.

— Вие изобщо рядко имате посетители, нали? — каза Бренер. Отново съсредоточи вниманието си върху техния домакин, но дори да му се сърдеше за неговото едва прикрито любопитство, Себастиан майсторски се прикриваше.

— Всъщност никога — призна той. — Живеем доста уединено. Далеч от света, от който идвате вие и момичето. Понякога е много самотно, но тази самота е необходима, за да можем изцяло да се посветим на задачата си.

Бренер се въздържа да попита каква е тази задача. Нямаше желание да се впуска в теологична дискусия със Себастиан, най-вече заради страха да не би случайно да каже какво мисли за всичко. И тъй като вече бяха стигнали до темата „Добри дела и наградата за тях“ — щеше да бъде доста подло от негова страна да благодари на Себастиан за помощта, обяснявайки му, че смята това, което той и братята вършеха, за някакъв маскарад и нищо повече.

— Ще удържите ли на думата си? — попита изведнъж Себастиан.

Въпросът го изненада.

— Да не издам на родителите и къде е, това ли имате предвид? — Бренер помисли известно време, без да стигне до задоволителен отговор. Досега тази мисъл не му беше хрумвала, а и защо ли? Нямаше причина да не спази дадената дума. Накрая сви рамене. — Мисля, че за никого няма да има полза, ако не я спазя. Макар че би било по-правилно. За момиче като нея не е съвсем безопасно да се скита навън.

— Трябва да бъдете много предпазлив — рече Себастиан. — Тя ви вярва. Ако злоупотребите с това доверие, ще направите може би повече лошо, отколкото добро.

Като че ли и сам не го знаеше! Въпреки това каза:

— Страхувам се, че наистина живеете доста отдалечено от истинския свят. Знаете ли какво може да се случи на шестнадесетгодишно момиче, оказало се съвсем само навън?

— Тя не е сама. Бог е с нея — отвърна Себастиан. Убеждението, с което монахът произнесе думите, попречи на Бренер да се ядоса истински. Когато заговори, се опита да потисне обичайния цинизъм, който иначе винаги се прокрадваше в думите му, когато говореше за религия. Усети обаче, че не успя съвсем.

— Тогава се надявам да бъде с нея, ако попадне в ръцете на безсъвестен мошеник, който първо ще я пристрасти към дрогата, а после ще я вкара в занаята и ще я прати на лов. Извинете… Не искам по някакъв начин да ви обидя, но се страхувам, че…

— …нямам никаква представа какво става във външния свят, нали? — прекъсна го Себастиан и поклати глава. Изглеждаше малко засегнат, но не ядосан. — Да живееш уединено, не значи да си чужд на света, приятелю. Или пък съвсем глупав. Познавам опасностите, за които ми говорите. И то твърде добре. Даже мисля, че сте прав. Би било по-разумно да нарушите дадената дума и да я пратите у дома. Ако желаете, веднага ще уведомя властите. Само се питам какво ще сторим на душата и с тази постъпка.

— На душата и? — Този път изобщо не можа да потисне подигравката в гласа си. Съжаляваше, че разговорът тръгна в тази посока, но смяташе, че вината е повече на Себастиан, отколкото негова. Защо подхвана темата? Бренер дори не си беше помислял да измами Астрид. Откъде накъде му приписваше намерение, което никога не е имал? Погледът на Себастиан стана малко по-твърд.

— Или на вярата и че на света са останали няколко души, които са искрени и честни, ако предпочитате това определение пред думата „душа“ — каза той. — Тя би била завинаги разрушена.

Бренер кипна.

— Искате да кажете, че каквото и да направя, ще бъде грешно?

— Понякога трябва да сторим грешното, за да предотвратим още по-голямо нещастие — потвърди Себастиан. — А понякога и не знаем коя от двете възможности е по-грешната.