Волфганг Холбайн - Антихристът

— Разрезът е доста дълбок — рече Себастиан. — Не съм убеден, че ще заздравее както трябва. Ще трябва да го зашия. Само не се страхувай, разбирам от тези работи. Тук винаги сами се справяме с малките рани.

— Да го шиете ли? — Астрид стана още по-бледа и погледът и се впи в пластмасовата обвивка на кривата игла.

— Малко ще те заболи — поясни Себастиан. — Но не много. Ако не го направим, ще трябва да отидеш на лекар, независимо дали искаш или не.

Странна формулировка, помисли си Бренер. Поне за човек, който не знае какво е станало с Астрид. Девойката отново го изненада, като нервно прокара ръка по лицето си и каза:

— Добре. Но го направете бързо, преди да съм се отказала.

Себастиан наистина се разбърза, но действията му останаха все така отмерени и сигурни, макар ръцете му да изглеждаха много по-пригодени да работят с железопътни траверси. Когато направи и последния от общо петте шева и с една ножица отряза конеца близо до кожата, лицето на Астрид беше станало пепеливосиво.

— Почти съм готов. Само един момент още. Ще намажа раната с мехлем, който охлажда и малко облекчава болката.

По време на цялата сигурно доста болезнена процедура Астрид не беше издала нито звук, но сега леко се олюля на стола си.

— Мисля, че ми призлява. Къде тук има…

— Тоалетна? — Себастиан посочи вратата. — От другата страна. Единствената врата е. Да ти помогна ли?

Тя стана, задържа се за момент със здравата си ръка за ръба на масата, после тръгна с несигурни крачки. Дишаше бавно и дълбоко.

— Докато повръщам ли? Не, благодаря. Ще се справя и сама.

Бренер не можа да сдържи леката си усмивка, когато забеляза стъписването на Себастиан. Въпреки това последва Астрид, за да може веднага да се намеси, ако стане нужда. Дишането и стана по-учестено и тя мъчително преглътна, за да не повърне още вътре.

Придружи я до вратата, после бързо затвори, когато тя затича и той се увери, че все пак ще се справи. Бренер изпита странна смесица от съжаление и възхищение от смелостта и. Ако имаше нещо, от което се страхуваше, то това бяха болките.

Когато се обърна, срещна погледа на Себастиан. Странен поглед, насочен по странен начин към него. Бренер имаше чувството, че вижда как мислите в главата му работят. Изведнъж отново си спомни онзи поглед, преди, също не толкова приятен, с който Себастиан удостои него и момичето, когато ги откри в гората и за това, колко близо бяха застанали те двамата, когато той влезе в стаята. Без да знае защо, отведнъж се почувства принуден да се оправдае.

— Мисля, че трябва да ви обясня…

— Постъпката ви преди малко беше много трогателна — каза Себастиан.

Бренер не разбра.

— Моля?

— Чух част от разговора ви — обясни Себастиан и посочи таблата върху масата, после вратата. — Беше ми трудно да отворя, така че без да искам ви подслушах. Не е в стила ми, но се радвам, че го направих. Имах… — Той изведнъж се смути — …друго впечатление, когато ви срещнах в началото. Погрешно.

— Малко е млада за мен — каза Бренер. Думите на Себастиан го накараха да се притесни. — Освен това не съм такъв, за какъвто може би ме мислите.

— Просто ми е жал за момичето, какво лошо има в това? — попита Бренер. По дяволите, защо трябва да се защитава, че само за момент се е показал дружелюбен? Защо?! — Освен това за трите гроша, колкото струва телефонното обаждане, мога да си създам усещането, че съм направил добро дело.

— Обичате ли да вършите добри дела?

Бренер се обърка. При други обстоятелства и на друго място този разговор щеше да звучи патетично и глупаво, но тук не беше така. Може би се дължеше просто на факта, че Себастиан беше сменил дрехите си на дървар с монашеското расо. Даже за агностик, какъвто Бренер си въобразяваше, че е, дрехите на тези хора бяха символ на доверие, разбиране и самоотверженост. Като почти всеки, и той се чувстваше притеснен в място като това.

— Да, така мисля — отговори той уклончиво.

— Е, тогава трябва да знаете, че никой, който върши добро, не го прави просто така. Винаги е някаква сделка. Правите нещо добро и получавате нещо в замяна — благодарност, признание или дори само знанието, че сте извършили нещо положително. Това не омаловажава нещата.

До този момент Бренер не смяташе така. Не беше и сигурен, че казаното от Себастиан е вярно. Ако това е представата на монаха за същината на Евангелието, то беше доста опростена. От друга страна — не бяха ли всички велики неща в действителност много прости?