Волфганг Холбайн - Антихристът

Подобна възможност не му се удаде. В този момент вратата се отвори и Себастиан влезе. Този път ги изненада. Беше сменил подплатеното с кожа яке и дебелите панталони с кафяво расо, чиято единствена украса беше прост дървен кръст, окачен на тънка плетена каишка на хълбока му. Въпреки хапещия студ не носеше ботуши, както в колата, а само сандали, каквито са били на мода у римските легионери. Ако се съдеше по състоянието им, възрастта им сигурно също беше оттогава. Сега поне загадките свършиха, помисли си Бренер. Намираха се в манастир.

Себастиан не идваше с празни ръце. Носеше дървен поднос, който дори за неговите огромни лапи беше големичък. Върху подноса имаше дървена купа с димяща вода, чисти бели кърпи, превързочни материали, както и голяма глинена кана и две чаши, направени от същия материал.

Бренер тръгна към него, за да му помогне, но Себастиан поклати глава и посочи към вратата. Беше я ритнал с крак, но нямаше свободна ръка, за да я затвори. Бренер свърши това вместо него, а той отнесе таблата до масата и я постави отгоре, вдигайки голям шум.

— Съжалявам, че малко се позабавих — извини се той. — Но трябваше да изчакам водата да заври. Мисля, че една топла напитка ще ви дойде добре. Шумно сложи каната върху масата, взе двете чаши и наля от течността. Странна, наситена миризма удари Бренер в носа. Не беше неприятна, но му беше непозната.

— Плодов чай — поясни Себастиан.

Бренер беше малко разочарован. Даваше дясната си ръка за чаша кафе, но какво всъщност можеше да очаква, след като видя новото облекло на Себастиан? Напрегна се, за да не даде израз на чувствата си.

Астрид беше доста по-недипломатична. И как иначе? Посегна с две ръце към чашата, отпи предпазливо и изкриви лице.

— Отвратително! И тук наистина пиете това нещо?

Себастиан се усмихна.

— Понякога. Обикновено пием само вода. Имаме си извор. Знам, че вече не е на мода. Сигурно ще се изненадаш, ако разбереш колко вкусна е прясната изворна вода. Но този чай помага срещу студа и пробужда жизнените сили. Физиономията на Астрид недвусмислено показа какво беше мнението и по въпроса. Въпреки това отпи втора, доста по голяма глътка. И този път изкриви лице, но каза:

— Е, поне е горещо. Благодаря! — Ръцете и се свиха още по здраво около чашата, за да поемат топлината, която излъчваше течността.

Нещо в гледката явно събуди неудоволствието на Себастиан. Измина известно време, докато Бренер установи какво е — беше цигарата, която Астрид стискаше между пръстите на дясната си ръка. Той бързо се наведе през масата, дръпна и без друго почти догорялата цигара и я изхвърли заедно със своята през прозореца. Не и преди да дръпне за последен път, разбира се. Астрид го погледна учудено, но не каза нищо.

— Благодаря — каза Себастиан. — Не исках да бъда неучтив, но…

— Тук не се пуши — предположи Бренер.

— Всъщност в тези помещения никога не се и пушило, доколкото знам. Миризмата се запазва дълго време и е много дразнеща, ако не си и свикнал.

— Сигурно — съгласи се Бренер, — Моля да ни извините.

Видя проблясващото пламъче в погледа на Астрид и и хвърли недвусмислен поглед. За негова изненада тя го разбра и преглътна ироничната забележка.

— Живеете много уединено — каза той.

— И много просто — допълни Астрид.

— Имаме всичко, от което се нуждаем — отвърна Себастиан. — Не държим много на светските притежания. Повечето от тях и без друго са само ненужен баласт, който създава повече проблеми, отколкото решава. — Той погледна Астрид. — Дай да видя ръката ти.

Астрид остави чашата на масата.

— Наистина е само драскотина, вече почти не усещам болка. Тя протегна ръката си през масата, но веднага я дръпна назад, още преди Себастиан да я е докоснал. Погледът и нервно се плъзна по превързочните материали върху таблата.

Бренер едва сега забеляза, че освен марлите и различните по размер пластири, върху таблата имаше и ножица, пинсета и извита игла в пластмасова опаковка.

— Не се страхувай — успокои я Себастиан. Беше забелязал погледа и и върху лицето му се появи усмивка. — Искам само да ти помогна. С такива дреболии не бива да се отнасяме лекомислено. Нали не искаш да ти остане грозен белег? Мисля, че си още твърде млада, за да ти е безразлично.

Астрид колебливо протегна ръка и позволи на Себастиан да огледа, раната и старателно да я почисти. На Бренер му направи впечатление, че борави много внимателно и си разбира от работата. Въпреки това ъгълчетата на устните на Астрид няколко пъти подозрително потрепнаха и тя пребледня още повече.