Волфганг Холбайн - Антихристът

Погледът му се плъзна по двойната диря след тях. Изглеждаше някак странно. Неговите стъпки вървяха като по конец на около половин метър от края на пътя, а тези на момичето приличаха малко на синусна крива — ту вървяха успоредно на неговите, ту всеки път, когато се сещаше, че твърде много се е приближила до естествения враг на възрастта си — някакъв възрастен, се отклоняваха към средата на шосето, за да се върнат след малко постепенно в предишното си положение. Като сателит, който напразно се опитва да се откъсне от притегателната сила на по-големия си брат.

За момент Бренер се отдаде на философско размишление за следите им, дали не са показателни за техния живот — нерешителните, но в крайна сметка равномерни върхове и спадове на девойката и целеустремената и скучна права линия на неговия път? Що се отнасяше до Астрид, не я познаваше достатъчно добре, за да може да съди, но просто предполагаше. И той е бил на шестнадесет, вярно не така опърничав като Астрид, но също толкова непокорен. Доста време трябваше да мине, докато схване, че това, което смяташе за протест срещу обичайните норми и закостенелите правила, не беше нищо друго освен следване на други норми и правила. Всички Астриди на този свят по принцип бяха точно толкова предвидими, колкото и всички Бренеровци. А що се отнасяше до неговия живот… е, какво можеше да има срещу скуката, ако тя е доволно удобна и дава прилична финансова сигурност?

— Какво чакаш? Да слезе ангел-спасител от небето ли? — попита Астрид.

— Ще съм доволен и на жълт автомобил с мюнхенска регистрация — отвърна Бренер и глуповато се ухили. — Случайно да се интересуваш от полица на ADAC? Мога да те снабдя при много изгодни условия. Всеки трябва да има. Без нея си бита карта, повярвай ми.

Астрид го погледна неразбиращо. Момичето отново беше се доближило до него и Бренер се опитваше да отгатне в кой момент ще забележи грешката си и отново ще увеличи разстоянието.

— Замислям се, дали след време да не разкажа тази история на внуците си, знаеш ли? — продължи той. — Когато ги люлея върху коленете си пред запалената камина. Голямото приключение на моя живот.

Погледът на Астрид изразяваше пълно неразбиране. Така беше в продължение на секунда. После каза:

— Ако съвсем скоро не стигнем някъде, където е топло, никога няма да имаш внуци, защото ще ти измръзнат яйцата.

Без съмнение го каза само за да употреби думата яйца. И също без съмнение беше на прав път. Вървяха вече по-дълго, отколкото Бренер би си позволил при тези обстоятелства. Изведнъж осъзна, че наистина бяха в опасност, може би не непременно в смъртоносна, но все пак в опасност. Това, че до този момент не си го беше признал, се дължеше много по-малко на неща като невежество или прекомерна смелост, отколкото на живота, който беше водил досега. А в него нямаше опасности — не и такива като тази. Единствените конкретни опасности, на които бяха изложени хората като него, бяха сърдечните инфаркти, данъчните декларации, рак на белите дробове и евентуално някоя пътна злополука. Но сред тях не съществуваше тази да измръзнеш в снега, и то на разстояние двадесет километра от следващото населено място. Опасности като тази бяха за видеофилмите и книгите, където човек можеше да ги съпреживява, изпитвайки приятната тръпка на незастрашения зрител.

Кога за последен път в тази страна беше измръзвал човек? През последната война? Или преди двадесет години? Преди десет? Бренер нямаше никаква представа, но беше сигурен, че е било отдавна. В свят, така завладян от медиите, нямаше шанс да пропусне подобна новина.

Може би утре хората щяха да чуят най-сетне сензация, мрачно си помисли той. Или пък напролет, когато снегът се стопи и отдолу се покажат вкочанените им трупове. Буквално видя огромните заглавия във вестниците: ОТКРИТ СНЕЖЕН ЧОВЕК В ТАУНУС. ДАЛИ ТОЙ И НЕГОВАТА ЖЕНСКА СА БЯГАЛИ ОТ СТАДО МАМУТИ, КОГАТО ЛЕДНИКОВАТА ЕПОХА ИЗНЕНАДВАЩО Е НАСТЪПИЛА? По детински глупавата мисъл за миг му се стори толкова забавна, че той широко се ухили. Астрид обаче бързо го върна в действителността с въпроса си:

— Предложението, което ми направи, съдържа ли и застраховка срещу глупост?

— Да — отвърна Бренер. — Но не съм превел последната вноска. Това искаше да чуеш, нали?

Острият му тон изненада и него. Явно студът му действаше по-зле, отколкото му се искаше да признае. Май настроенията му взеха много бързо да се менят. Нямаше нищо чудно — беше му ужасно студено, вече изобщо не чувстваше стъпалата си. Това, което го обезпокои, беше, че дори и болката не чувстваше. Така ли започва измръзването?