Волфганг Холбайн - Антихристът

Днес имаше нещо по-различно. Не беше нищо конкретно, само чувство, усещане. Салид не беше човек, който се оставя да го водят чувствата и може би точно това го правеше още по-нервен.

Бавно се приближаваха до поляната, която беше целта им. Пътят правеше остър завой, после пред тях се показа голо пространство, което леко се изкачваше нагоре. Беше грижливо почистено от храсталаци на разстояние петдесет метра пред тях. В средата, увенчана от изгасналия поглед на неонови прожектори и внимателно следящи видеокамери, се издигаше двойна ограда от бодлива тел. Зад оградата, малки и сгушени под падащия сняг, се виждаха три дълги бараки и приличен на пън бетонов бункер, пред чийто вход на пост стояха двама премръзнали войника и пристъпваха от крак на крак. Наполовина скрита зад бетоновата сграда стърчеше кабината на военен хеликоптер. Перките и стъклата бяха изчистени от снега и машината беше готова да излети.

Голямата порта в телената ограда беше затворена, но вратата на малката караулка до нея беше отворена. Мъж в лъщящ черен дъждобран се беше показал и с явно нетърпение гледаше към камиона.

Ръката на Салид се плъзна към пушката, застина за миг върху нея, после отново се вдигна. Стисна волана с двете ръце и даде газ, за да измине по-бързо последните метри от разстоянието. Постовият излезе от караулката и направи няколко крачки към камиона. Върху лицето му се появи въпросително изражение, което миг по-късно премина в злорада усмивка, когато видя повредените чистачки. Стъклото, което трябваше да чистят, почти цялото беше покрито от слой лед, кал и сняг. И от съвсем близко разстояние дупката от куршума не можеше да бъде видяна.

Войникът се обърна и махна на някого във вътрешността на будката, после направи половин крачка назад, за да не бъде опръскан с кал от приближаващия камион. Машината спря с виещ двигател на по-малко от пет метра от портала. Салид не сне съвсем крак от педала на газта. Двигателят малко позатихна, но шумът продължаваше да бъде достатъчно силен, за да заглуши всеки друг звук, който би могъл да стигне до вътрешността на будката. Постовият отново се приближи.

— What happened!? — извика той ухилен. — Уои’re late, and…

Показалецът на Салид се сви около спусъка. Пушката рязко подскочи в скута му. Куршумът проби вратата на шофьора, улучи постовия в гърлото и ударът го хвърли на земята. Едновременно с това Салид даде газ и натисна съединителя. „Форд“-ът подскочи напред. Бронята удари шперплатовата будка и я срути, сякаш беше от картон. Половин секунда по-късно муцуната на камиона блъсна портала и го откачи от пантите.

Разхвърчаха се искри, чу се ужасно съскане и в продължение на секунда около радиатора на колата танцуваха сини пламъци. Двете лепени гуми се спукаха и част от брезента пламна. Остатъкът от предното стъкло окончателно се натроши и се изсипа като буен ручей върху ръцете и коленете на Салид. После камионът мина от другата страна и олюлявайки се, запълзя покрай трите бараки, като влачеше след себе си част от строшения портал.

Чу се вой на сирена. Някъде започнаха да крещят мъжки гласове, иззад прозорците на бараките припламна светлина. Двамата постови пред вратата на бункера, които до този момент дремеха в очакване смяната да свърши, пъргаво се завъртяха кръгом и с един скок се скриха вътре. Дори не се опитаха да вдигнат оръжията си. Заповедите им явно бяха други. Още преди камионът да бе изминал и двадесет метра, тежката бронирана врата се затръшна с глух шум. За да я отворят, щеше да им трябва тежко оръдие.

Камионът продължи да се движи. От едната барака откриха огън. Куршумите от пистолетните изстрели се забиваха в метала, без да причиняват кой знае какви вреди. Камионът продължи напред към средната барака. По средата на пътя ламарината от портала се откачи, удряйки се в постройките. Салид с все сила натисна спирачките и колата застана напряко на пътеката.

Брезентът отхвъркна нагоре, от каросерията изскочиха четирима мъже, облечени в маскировъчни дрехи, и започнаха да стрелят, още преди да са стъпили на земята. Воят на сирената бе заглушен от плющящото тракане на руски автомати, звуците от трошене на дърво и стъкло и силните писъци на войниците. От едната барака се показа войнишка фигура, олюля се и падна, опита се да се надигне, но отново беше улучена от куршум и политна назад. Нещо малко, тъмно прелетя над войника и изчезна в отворената врата на бараката. От сградата проехтя един-единствен пронизителен писък, после се чу пукот, странно мек и глух, после отново писък и секунда по-късно — мъчителната кашлица на много хора.