Волфганг Холбайн - Антихристът

Четиримата терористи продължаваха да стрелят, покриваха двете бараки отляво и отдясно на камиона с гневни залпове от оръжията си, като в същото време прибягваха на зиг заг през двора. Камионът тежко тръгна назад, двигателят изведнъж силно изви и машината връхлетя върху третата барака. Тежкият няколко тона камион счупи дървената врата, проби стената и спря, подобно на коркова тапа, заседнала в твърде тясното гърло на бутилка.

Салид грабна пушката си, изби вратата с рамо и падна на земята. Проехтяха изстрели. Някой силно изкрещя на английски. Салид видя размитите очертания на един войник, който тичаше. Взе го на прицел, но не улучи. Отвън продължаваше гневното тракане на „Калашников“, после се чу глухата детонация на втора граната. Към него се присъедини спътникът му от кабината.

Салид скочи на крака, с ъгълчетата на очите си видя някаква сянка и стреля, без да се прицелва. Отговори му писклив крясък, чу се тупване на оръжие на земята, последвано миг по-късно от падането на тяло. После вече нямаше никой, който да стреля по тях.

Двамата мъже бързо прекосиха опустошеното помещение. С един изстрел от автомата на втория вратата на съседната стая се отвори и Салид уби мъжа, който чакаше зад нея с вдигнато оръжие. Сградата потрепери от последвалата експлозия. Издрънча стъкло и сивата утринна светлина бе разкъсана от огнен пламък.

С дълъг скок Салид се прехвърли през единия от прозорците, останали изведнъж без стъкла, претърколи се през рамо и отново се изправи с насочено оръжие. Двамата продължиха напред. Стреляйки безразборно около себе си, влизаха все по-навътре в сградата. Стигнаха друга врата и разбиха и нея.

Помещението не беше празно. По-голямата му част се заемаше от огромно писалище, а до него имаше по-малка, очукана маса с радиостанция върху нея. Млад войник въртеше копчетата и като обезумял. Салид го застреля, изстреля къс откос в радиостанцията и насочи дулото на оръжието си към другите двама мъже в стаята. Единият от тях насочи пистолет, но застина по средата на движението си, когато видя оръжието срещу себе си.

Вторият дори не помръдна. Втренчено гледаше двамата нападатели със смесица от омраза и презрение. Беше мъж на около петдесет години, с оредяла и посивяла коса, облечен в униформа и с отличителните знаци на генерал от морската пехота. На стената зад него висеше разпънато звездното знаме на САЩ. Мъжът изглеждаше безпомощен, но в никакъв случай уплашен.

— Хубаво е, че не оказвате съпротива, генерале — каза Салид. Английският му имаше необичаен твърд акцент, сякаш старателно трениран в продължение на много години. — Щеше да ми е неприятно да застрелям вас и приятеля ви.

Генералът присви очи.

— Какво искате? Трябва да сте полудели, ако мислите, че ще успеете да вземете нещо оттук. Най-много след десет минути ще сте мъртви.

Салид хладно се усмихна.

— Възможно е. Значи още една причина да не губим повече време, нали? — Дулото на оръжието му сочеше стоманената врата до американското знаме. — Интересува ни съдържанието на сейфа ви, генерале. Бихте ли бил така любезен да отворите вратата?

— Fuck, yourselve 4 4 — Върви на майната си! — Бел. ред. — спокойно отвърна офицерът.

Оръжието на Салид излая късо и върху синята униформа се появи идеално прав ред от малки черни дупчици, които бавно започнаха да се изпълват с тъмночервена течност. В продължение на половин секунда мъжът гледа убиеца си с широко отворени очи, после рухна напред. Главата му глухо се удари върху писалището, чиято зелена кожа изведнъж се осея с ужасни червени петна.

— Е, приятелю? — Гласът на Салид звучеше почти развеселено, докато насочваше оръжието срещу втория. — Може би ти ще ни доставиш удоволствието да отвориш вратата?

Военният се поколеба. С дясната си ръка продължаваше да стиска револвера, а върху лицето му Салид буквално можеше да прочете какво мисли в този момент. Знаеше, че няма никакъв шанс да стреля. В очите му пламтеше страх. След това обаче в изражението му се появи нещо като инат.

— Убийте ме! — рече с треперещ глас. — И без друго няма да излезете оттук.

Салид го изгледа за момент, без да каже дума, после с бързи крачки заобиколи писалището. Сграбчи го за рамото, вдигна го от стола и го блъсна в стената.

— Отвори я!

Военният поклати глава.

— Не мога. Само генерал…

Отново се чу плоп. Военният изкрещя, свлече се и стисна с две ръце простреляното си коляно.

Салид отново се усмихна, обърна го с крак по гръб и притисна дулото на пушката до другото коляно.