Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Опипващите му ръце и честото палене на запалката разкриваха нови и нови галерии, които се разклоняваха в безкрайното пространство. Някои от тях бяха запушени с камъни, може би завинаги.

Пламъкът на запалката все повече намаляваше. Пит започна да я използва все по-рядко и да разчита предимно на наранените си и ожулени пръсти.

Най-накрая пръстите на краката му се удариха в нещо твърдо и той се строполи върху долните стъпала на каменно стълбище. Ръба на четвъртото стъпало улучи носа му и ожули гърбицата му до костта. Кръв накваси устните му. Изведнъж изтощението и отчаянието му взеха връх и той се отпусна безсилен върху стълбището. Лежеше и чуваше как кръвта му капе върху стъпалото под главата му. Мек бял облак се показа от черния мрак и нежно го обгърна.

Пит тръсна силно замаяната си глава, за да прочисти паяжината в съзнанието си. Много бавно, като човек, повдигащ огромен товар, той надигна главата и раменете си и започна мъчително да пълзи нагоре по стълбите. Най-накрая стигна до целта си.

Дебели решетки показваха горния край на стълбището. Металната мрежа беше много стара и силно ръждясала, но въпреки това се оказа толкова солидна, че дори и слон не можеше да я прегази.

Пит се изкачи мъчително до горната площадка на стълбището. Струя свеж въздух облъхна кожата му и издуха мириса на мухъл от лабиринта. Той погледна през металните правоъгълници на решетката и духът му се повдигна, като видя звезди да блещукат по тъмното небе. До този момент се бе чувствал като мъртвец в непрогледния лабиринт. Изпита чувството, че цяла вечност не е виждал външния свят. Хвана здраво решетката и я разтърси. Тя не помръдна. Забеляза, че катинарът на масивната решетъчна врата е бил заварен наскоро.

Огледа ширината между всички метални пръчки, за да види дали има някъде по-голям отвор. Третото пространство отляво му се стори най-широко — около 22 сантиметра. С мъка съблече дрехите си и ги промуши от другата страна на решетката. После размаза кръвта по потното си тяло и си пое дълбоко въздух, докато не почувства болка в белите дробове. След това промуши главата си между пръчките и се напъна да избута осемдесет и пет килограмовото си тяло навън от решетката. Ръждата от пръчките се отлюспваше и се забиваше в лепкавата му от кръвта кожа. Изпусна мъчителен стон от болка, когато гениталиите му се ожулиха в назъбения ръб на една от пръчките. Той отчаяно се оттласна от земята за последен напън и най-сетне тялото му излезе на свобода.

Пит притисна ръка в чатала си и стана, без да обръща внимание на острата болка. Не можеше да повярва на успеха си. Беше вън от лабиринта, но дали се намираше в безопасност? Очите му, привикнали на мрака, пробягаха набързо по заобикалящата го среда.

Сводестата решетка на лабиринта гледаше към входа на сцена на огромен амфитеатър. Масивната постройка отразяваше мъждукаща неземна светлина от белия блясък на звездите и луната, чийто съвършен диск се подаваше над тъмно планинско било. Архитектурата беше гръцка, но масивността на конструкцията издаваше римски стил. Театърът имаше кръгла сцена и близо четирийсет стръмни реда съединени седалки. Като се изключеха невидимите прелитания на нощните насекоми, амфитеатърът беше напълно пуст.

Пит навлече остатъците от униформата си, като превърза гърдите си с влажните и лепкави парцали от ризата си.

Само фактът, че е в състояние да ходи и да диша в топлия вечерен въздух, му вля нови сили. Беше успял да излезе от лабиринта, без да размотава кълбо като Тезей. Пусна на воля напиращия в него смях, чието ехо стигна до последния ред на амфитеатъра и се върна. Болката и изтощението бяха забравени, когато си представи лицето на Фон Тил при следващата им среща.

— Искате ли билет, за да видите това? — извика Пит към празната галерия. Изчака, развеселен от призрачната обстановка. Нямаше отговор, нито аплодисменти в тишината на топлата тасоска вечер. За миг си помисли, че вижда призрачна римска публика да го приветства, но облечените с тоги фигури изчезнаха безшумно сред белия мрамор, оставяйки Пит без отговор на самотната му покана.

Той вдигна поглед към звездите, обсипали кристално ясното небе, за да се ориентира. Полярната звезда му премигна дружелюбно в отговор, сочейки приблизителния север. Погледът на Пит описа пълен кръг по небето и тогава той разбра, че нещо не е наред. Съзвездието Бик и Плеядите трябваше да се намират над главата му. А бяха доста на изток.