Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— Боже мой! Боже мой! — промълви Найт, клатейки глава. — Как сте пострадали така?

— По-късно ще научиш… когато има време за това. — След което се подпря на ръцете си и се надигна. — Помогни ми, да те вземат дяволите, преди да е станало много късно. — Отчаянието в гласа на Пит стресна Найт и го подтикна към действие.

Той с мъка успя да изтегли Пит по стълбата до палубата. Спря пред кабината на командир Гън и почука на вратата.

— Отворете, командир Гън. Спешно е.

Гън се появи на прага по къси панталони и очила. Приличаше на смутен професор, хванат в хотелска стая със съпругата на декана.

— Какво значи… — Той млъкна и се вгледа в оплесканото с кръв видение, подкрепяно от Найт. Очите му зад дебелите стъкла за малко да изскочат от орбитите си. — Боже мой, Дърк, това ти ли си? Какво се е случило?

Пит направи опит да се усмихне отново, но устните му едва-едва помръднаха.

— Идвам от ада — рече той с нисък глас, после попита по-силно: — На борда имате ли метеорологична апаратура?

Гън не отговори. Вместо това нареди на Найт да повика корабния лекар. После въведе Пит в кабината си и внимателно го настани на леглото.

— Почини си малко, Дърк. Ей сега ще те закърпим за нула време.

— Там е работата, Руди, че разполагаме точно с нула време. — Пит сграбчи китките на Гън с изподрасканите си ръце. — Попитах те има ли метеорологична апаратура на борда.

Гън го изгледа с почуда и отвърна:

— Да, има уреди за измерване и записване на различни метеорологични елементи. Защо питаш?

Пит го пусна. Самодоволна усмивка се разля по лицето му, докато се опитваше да се надигне на лакти.

— Този кораб ще бъде нападнат всеки момент от същия самолет, обстрелвал Брейди Фийлд.

— Сигурно бълнуваш. — Гън се наведе и помогна на Пит да седне на леглото.

— На вид може да изглеждам разнебитен, но умът ми в тази минута е по-бистър от всякога. Сега слушай, и то внимателно. Ето какво трябва да се направи.

Пръв забеляза малкия жълт самолет наблюдателят, изправен най-отгоре на високия кран. После го видяха и Пит, и Джордино. Беше на разстояние около три километра и летеше на височина двеста и четирийсет метра. Те щяха да го видят и по-рано, ако не идваше право откъм слънцето.

— Закъсня с десет минути — измърмори Пит, повдигайки ръка, за да улесни белобрадия доктор, който бързо и сръчно бинтоваше гръдния му кош.

Възрастният лекар следваше крачещия напред-назад по мостика Пит и почистваше и превързваше раните му в движение, без да си направи труда да се обърне и погледне приближаващия се самолет. Когато върза здраво последния възел, Пит сбърчи лице от болка.

— Това е най-доброто, което можах да направя, майоре, след като за миг не се спряхте и не престанахте да давате команди като капитан Блай.

— Извинете, докторе — отвърна Пит, без да откъсва поглед от небето, — но нямаме време за спазване на обичайните процедури. А сега бързо слизайте долу. Ако малката ми бойна тактика не мине, след десетина минути ще трябва да вършите работата си в кабинет на сушата.

Без да каже дума повече, жилавият, силно почернял от слънцето лекар затвори овехтялата си кожена чанта, обърна се и заслиза по стълбата.

Пит се отдръпна от перилото и погледна към Гън.

— Готов ли си?

— Само кажи кога. — Гън изглеждаше напрегнат, но личеше, че е в пълна готовност и в очакване. В ръката му имаше малка черна кутия, от която излизаше жица, минаваше по антенната мачта и оттам към ясното сутрешно небе. — Мислиш ли, че пилотът ще се хване на въдицата?

— Историята винаги се повтаря — отвърна уверено Пит, гледайки приближаващия се аероплан.

Дори в напрегнат момент като този изпълненият с тревога Гън намери време да се удиви на пълното преобразяване на Пит, откакто се бе съмнало. Мъжът, който се бе изкачил мъчително на борда на „Първи опит“ в ужасно физическо състояние, нямаше нищо общо с мъжа, който сега стоеше на мостика със светещи очи и с очаквателната поза на боен кон, надушващ предстоящата битка през разширените си ноздри. Беше странно, но Гън не можеше да попречи на съзнанието си да се пренесе с месеци назад, когато на мостика на друг кораб — трампов, наречен „Дейна Гейл“, беше видял същото изражение на лицето на Пит точно преди старият ръждясал плавателен съд да вдигне котва, за да открие и взриви една загадъчна подводна планина в Тихия океан на север от Хаваите. Изведнъж силно стискане на лакътя му го върна в настоящия момент.

— Залегни — рече бързо Пит, — иначе ударната вълна ще те изхвърли зад борда. Бъди готов да дадеш контакт в мига, в който ти кажа.