Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Яркожълтият самолет направи завой и закръжи над кораба, за да огледа за отбранителни средства. Шумът от мотора му проряза въздуха и проглуши тъпанчетата на Пит. Той наблюдаваше самолета през бинокъл и се усмихна със задоволство, когато забеляза малките кръгли кръпки върху платнищата на крилете и фюзелажа — спомен от точните прицели на карабината на Джордино. После вдигна бинокъла почти вертикално, за да фокусира погледа си върху черната жица, която се изкачваше високо нагоре, и изведнъж почувства как започва да го изпълва надежда.

— Спокойно… Спокойно… — изрече той тихо. — Май нашият човек ще си гризне от сиренцето.

„Сиренцето“, почуди се в себе си Гън. Той нарича този проклет балон „сиренце“? На кого би му дошло наум, че Пит ще поиска проклет метеорологичен балон, когато беше попитал дали на борда на „Първи опит“ има метеорологична апаратура! Сега балонът се полюшваше в проклетото небе заедно с четирийсет и пет килограма взривно вещество от сеизмичната лаборатория, вързано за него. Гън се вгледа в огромното сребристо кълбо във въздуха и смъртоносното пакетче, което се люлееше под него. Въжето на балона и електрическата жица, свързана с експлозивите, се опъваха на двеста и четирийсет метра височина и на сто и двайсет метра назад от кърмата. Той поклати глава. Каква ирония — взривният заряд, обикновено използван за възпроизвеждане на подводни ударни вълни, за да се анализира морското дъно, сега щеше да бъде употребен за взривяване на аероплан във въздуха.

Ревът на мотора ставаше все по-силен и за миг Пит помисли, че самолетът ще пикира право към кораба, но после видя, че ъгълът му на спускане беше прекалено малък. Пилотът изравни „Албатрос“, за да мине покрай балона. Той се изправи, за да вижда по-добре, с пълното съзнание, че се превръща в изкушаваща и лесна мишена. Шумът на мотора премина в пронизителен вой и картечниците, насочени към ленивия балон, чакаха над искрящата вода. Жълтите криле блестяха на слънцето и засенчиха пламъците в двете цеви на картечници, монтирани върху обтекателя. Звукът на стакато и свистенето на куршумите сигнализираха за началото на нападението.

Гумираната найлонова обвивка на хелия, изпълващ балона, потрепери от яростната атака на бързия огън. В първия момент тя хлътна, после се нагърчи като сушена слива и започна да се спуска към морето. Жълтият „Албатрос“ прелетя над падащия плющящ балон и по права въздушна линия се насочи към „Първи опит“.

— Сега! — извика Пит и срита палубата.

Гън натисна бутона.

Следващия миг като че ли нямаше край. Последва гигантски взрив, който разтресе кораба от кила до мачтата. Тишината на ранното утро бе раздрана от оглушителния звук, наподобяващ едновременното пръсване на хиляди прозорци, причинено от торнадо. А в небето се издигна кула от гъст дим и пламъци. Ударната вълна от експлозията изкара въздуха от Пит и Джордино и залепи вътрешностите им за гръбнака като внезапен таранен удар.

Бавно, движейки се с болезнена скованост от стегнатите си превръзки и мъчейки се да си поеме дъх, Пит се надигна на крака и се вгледа в разширяващия се облак, за да види „Албатрос“. В първия миг очите му се вдигнаха прекалено високо и той не видя нищо, освен виещ се дим. Самолетът и пилотът му бяха отминали. После осъзна какво се е случило. Краткото забавяне между изкрещяната заповед и действителната експлозия са спасили самолета от мигновеното му разпадане на части. Той отмести поглед надолу към хоризонта и тогава го видя. Летателната машина се спускаше тромаво към морето със замлъкнал мотор.

Пит грабна бинокъла и бързо го насочи към „Албатрос“. Той оставяше диря дим и парчета като опашка на метеор след себе си. Видя с болнаво задоволство как едно от долните криле изведнъж се пречупи назад и се откъсна. Самолетът се запремята неудържимо като парче хартия, хвърлено от висока сграда. После за миг като че ли увисна във въздуха и полетя стремглаво към водата, оставяйки димна диря да се разсейва след него в топлия въздух.

— Той падна! — възкликна възбуден Пит. — Успяхме!

Гън, който лежеше в далечния ъгъл на напречната преграда, запълзя по палубата и вдигна замаян глава.

— Колко е далече и къде падна?

— На около две мили от десния ни бимс — отвърна Пит. Той свали бинокъла и погледна пребледнялото лице на Гън. — Добре ли си?

Гън кимна.

— Да, само дето ми бе изкаран въздухът.

Пит се усмихна, весели пламъчета засвяткаха в очите му. Той беше много доволен от себе си, радваше се, че планът му успя.