Клайв Къслър: Средиземноморският храст

Беше неделя и горещо като в пещ. В диспечерската кула на военновъздушната база диспечерът Брейди си запали цигара от тлееща угарка, приближи се до портативната климатична инсталация и зачака нещо да се случи.

Умираше от скука, и то напълно основателно — в неделни дни въздушното движение беше съвсем слабо. Военните самолети рядко прелитаха над Средиземноморския театър на военните действия в такива дни, защото напоследък нямаше никакви международни политически конфликти. От време на време кацаше някоя машина, колкото да дозареди и веднага продължаваше по пътя си, тъй като някоя особено важна личност на борда й бързаше за конференция някъде в Европа или Африка. За десети път, откакто бе застъпил на смяна, диспечерът хвърли поглед към черното табло с разписанието на полетите. Секторът за заминаващи самолети беше празен, а в този за пристигащи беше отбелязан само часът 16:30 — след близо пет часа.

Диспечерът беше съвсем млад — едва прехвърлил двайсетте — и напълно развенчаваше мита, че светлокосите хора не могат да хващат хубав тен, тъй като откритите части на тялото му имаха цвета на тъмен орех, изпъстрен с платиненоруси косъмчета. Четирите нашивки на ръкавите свидетелстваха за ранга му на щабен сержант и въпреки че температурата достигаше близо трийсет и седем градуса, под мишниците на сиво-кафявата му униформена риза нямаше никакви петна от пот. Ризата му беше разкопчана и без вратовръзка — практика, утвърдена за служещите на военновъздушни обекти, разположени в райони с горещ климат.

Младият диспечер се пресегна да нагласи вентилационните отвори на климатичната инсталация така, че студеният въздух да духа в краката му. Новото положение като че ли го задоволи, защото по лицето му се появи усмивка. После той сплете пръсти зад тила си, облегна се назад и се загледа в металния таван.

В съзнанието му отново изплува неизбледняващият спомен за Минеаполис и момичетата, разхождащи се по Николет авеню и той пресметна, че му остават петдесет и четири дни до преместването му обратно в Щатите. Всеки изминал ден биваше церемониално зачеркван в малкия черен бележник, който носеше във външния джоб на ризата си.

След като се прозя може би за двайсети път, той взе от перваза на прозореца бинокъл и започна да оглежда самолетите, почиващи на тъмната асфалтова стоянка.

Минаващата под диспечерската кула писта беше построена на остров Тасос, който се намираше в северната част на Егейско море. Шестнайсет морски мили водно пространство, наречено Тасоски проток, отделяше острова от земята на Гръцка Македония. Земната маса на Тасос се състоеше от 440 квадратни километра скали, гори и останки от класическа история, датиращи хиляда години преди Христа.

Базата, наричана от персонала Брейди Фийлд, беше изградена по силата на договор между Съединените щати и гръцкото правителство, подписан в края на шейсетте години. Освен десетте реактивни самолета „Старфайър“ F-105 постоянно базирани тук бяха и два огромни транспортни летателни апарата „Каргомастер“ С-133, чиито корпуси блестяха на ослепителното егейско слънце като дебели туловища на сребристи китове.

Сержантът огледа през бинокъла спящите самолети. Аеродрумът беше пуст. Някои от мъжете бяха отишли в близкия град Панагия да пият бира, други се излежаваха на плажа, трети дремеха в оборудваните с климатични инсталации прохладни бараки. Само един-единствен военен полицай, охраняващ главния портал, и постоянно въртящата се радиолокационна антена, издигаща се от върха на бетонния бункер, издаваха човешко присъствие. Той повдигна леко бинокъла и се взря над синьото море. Ясният, безоблачен ден му позволяваше да види в далечината земята на Гърция. Измести малко по на изток увеличителните стъкла и фокусира погледа си в линията на хоризонта, където тъмносинята вода се сливаше със светлосиньото небе. През трепкащата мараня от горещи вълни в полезрението му се появи малко бяло петно на кораб, пуснал котва. Той присви очи и нагласи фокуса, за да види по-ясно името на носа. Едва успя да различи малките черни букви: „Първи опит“.

Ама че тъпо име, помисли си младият сержант и в следващия миг то изхвръкна от ума му, тъй като други обозначения привлякоха вниманието му. В средата на корпуса на кораба, с дълги, дебели черни линии бяха изписани вертикално буквите НЮМА, в които той разпозна съкращението за Националната агенция за подводни и морски изследвания.