Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Мислите му бяха объркани. Как се действаше при такива случаи, запита се той. Какво трябваше да съобщи? Кажи нещо, закрещя съзнанието му, кажи нещо, каквото и да е!

— До всички, които чуват гласа ми. МЕЙДЕЙ! МЕЙДЕЙ! Тук Брейди Фийлд. Ние сме обстрелвани от неидентифициран самолет. Това не е учение. Брейди Фийлд е обстрелван…

Майор Дърк Пит нагласи наушните слушалки върху гъстата си черна коса и бавно завъртя копчето на радиото, за да чува по-ясно приеманите сигнали. Както слушаше напрегнато, в тъмнозелените му очи проблеснаха искрици на изумление. След малко дълбока бръчка проряза челото и замръзна върху загорялата му от слънцето груба кожа.

Не че думите, пращящи по приемника, не се разбираха. Напротив, но той просто не можеше да повярва на това, което чуваше. Напрегна отново слух сред грохота на двумоторната „Каталина“ PBY. Но вместо да се усилва, гласът по радиото все повече заглъхваше. Копчето за силата на звука беше завъртяно докрай, а и Брейди Фийлд беше само на трийсетина километра от него. При тези обстоятелства гласът на диспечера би трябвало да спука тъпанчетата на Пит. Значи или има нещо нередно в захранването, или диспечерът е сериозно ранен, заключи наум Пит. Изчака още малко, после разтърси спящия до него мъж.

— Отвори очи, спящи красавецо. — Гласът му прозвуча меко, без усилие, но се чу въпреки шума от двигателите.

Капитан Ал Джордино уморено повдигна глава и звучно се прозя. Умората от седене в старата вибрираща летяща лодка в продължение на тринайсет часа се забелязваше ясно в тъмните му зачервени очи. Той изпружи ръце нагоре, изпусна въздух от едрия си гръден кош и се протегна. После се наведе напред и се вгледа в далечината през прозореца на пилотската кабина.

— Стигнахме ли вече над „Първи опит“? — измънка Джордино през нова прозявка.

— Почти. Право пред нас е остров Тасос.

— По дяволите! — изсумтя Джордино, после се захили. — Можех да поспя още десет минути. Защо ме събуди?

— Прихванах съобщение от кулата на Брейди. Летището било под въздушна атака от неидентифициран самолет.

— Не говориш сериозно, нали? — не можеше да повярва Джордино. — Сигурно е някаква шега.

— Не, не вярвам да е шега. Гласът на диспечера съвсем не звучеше преправен — отвърна Пит и задържа поглед върху водата на петнайсетина метра под фюзелажа на водосамолета. За да поддържа изострени сетивата си, през последните триста и двайсет километра той ту се спускаше, ту се издигаше.

— Май от кулата на Брейди казват истината — отбеляза Джордино, взирайки се през челното стъкло на кабината. — Погледни източната част на острова.

Двамата отправиха погледи към приближаващия се хълм, издигащ се от морето. Плажовете покрай прибоя бяха жълти и пусти, но заоблените възвишения тънеха в зеленина. Цветовете танцуваха в маранята и ярко контрастираха на ограждащата ги синева на Егейско море. В източния край на Тасос се издигаше огромен стълб дим към безветреното небе и се разширяваше във вид на гигантски спираловиден черен облак. Скоро се видяха и оранжевите пламъци в основата на дима.

Пит грабна микрофона и натисна бутона на дръжката му.

— Кула Брейди, кула Брейди, тук PBY-086. Сега е ваш ред!

Отговор не последва. Пит повтори повикването още два пъти.

— Никой ли не се обажда? — попита Джордино.

— Никой — отвърна Пит.

— Ти каза „неидентифициран самолет“. Значи е само един, така ли?

— Точно това бяха думите от кулата Брейди, преди връзката да прекъсне.

— Много странно. Защо само един самолет ще напада американска военновъздушна база?

— Кой знае! — Пит издърпа леко назад щурвала. — Сигурно е работа на някой раздразнен гръцки фермер, на когото му е дотегнало нашите реактивни самолети да подплашват козите му. Във всеки случай не е мащабна операция, иначе Вашингтон щеше да ни е уведомил досега. Ще изчакаме и ще видим. — Той разтърка очи, за да пропъди сънливостта си. — Приготви се. Ще издигна самолета, ще направя кръг над ония хълмове там и ще снижа, за да огледаме положението по-отблизо.

— Добре — Джордино събра вежди и се усмихна мрачно, — но действай предпазливо.

— Не се безпокой — засмя се Пит. — Главната цел в живота ми е да остана здрав и читав възможно най-дълго време. — Той избута ръчната газ напред и двата мотора „Прат & Уитни Уосп“ увеличиха оборотите си. Огромната „Каталина“ се издигна към слънцето, набирайки скорост за секунди, после закръжи над планините на Тасос по посока уголемяващия се облак дим.