Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Неравната битка продължи цели осем минути под погледите на онемелите военни на земята. Странният въздушен двубой бавно се измести на изток над бреговата ивица и там започна последният рунд.

Пит вече плуваше в пот. Ситни капчици солена течност извираха от порите на челото му и се стичаха на лъкатушещи струйки по лицето му. Противникът му беше хитър, но и Пит играеше стратегическа игра. С безкрайно търпение, изровено от някакви скрити резерви в тялото му, той се приготви и зачака подходящия момент.

„Албатрос“ се опита да се доближи зад и малко над „Каталина“. Пит поддържаше равномерна скорост и другият пилот, предчувствайки победата си, се доближи на петдесетина метра зад опашната секция. Но преди двете му картечници да затрещят, Пит намали скоростта и спусна задкрилките. Водосамолетът почти спря във въздуха. Изненадан от тази маневра, неизвестният пилот изстреля напразно куршумите си. В същото време обаче моторът му бе подложен на няколко точни прицела от карабината на Джордино. Старият модел самолет направи завой пред носа на „Каталина“ и Пит, с подобаващото уважение, което един смел мъж изпитва към друг смел мъж, видя как пилотът в откритата кабина повдигна очилата над челото си и отдаде рязко чест. После пилотът на жълтия „Албатрос“ направи завой и се отправи на запад над острова, оставяйки след себе си черна диря дим, която свидетелстваше за точната стрелба на Джордино.

„Каталина“ започна да пропада надолу, но след няколко припрени настройки на приборите за управление Пит възстанови стабилния полет на машината. После предприе стръмен завой нагоре. На височина хиляда и петстотин метра я изправи в хоризонтално положение и огледа острова и морската шир. Не видя никъде яркожълтия самолет, обозначен с малтийски кръстове. Той беше изчезнал безследно.

Ледени тръпки полазиха по гърба на Пит. Жълтият „Албатрос“ му се бе сторил познат. Изпита чувството, че забравен призрак от миналото се беше върнал да го преследва. Но неприятното усещане премина тъй бързо, както се бе появило, и той изпусна дълбока въздишка, когато напрежението го отпусна и на негово място се настани облекчението.

— Е, кога ще си получа медала за стрелбата? — подхвърли Джордино от вратата на кабината; беше ухилен до уши въпреки огромната рана в скалпа му. Кръвта се оттичаше по дясната страна на лицето му и багреше яката на ризата му.

— Като се приземим, ще те почерпя едно питие вместо медал — отвърна Пит, без да се обръща.

Джордино се настани на седалката до него.

— Чувствам се като току-що слязъл от влакче на ужасите.

Пит не можа да сдържи усмивката си, но не каза нищо, само се отпусна и облегна назад. После извърна глава и присви очи, като видя лицето на Джордино.

— Какво ти се е случило? Да не си прострелян?

Джордино направи престорено скръбна физиономия.

— Кой ти е казал, че можеш да правиш лупинг с PBY?

— Ами моментът го наложи — отвърна Пит с весели пламъчета в очите.

— Следващия път предупреждавай пътниците. Аз заподскачах като баскетболна топка по пода на главната кабина.

— В какво си удари главата?

— Нужно ли е да питаш?

— Кажи де.

Джордино изведнъж се раздразни.

— Ако искаш точно да знаеш, ударих се в дръжката на вратата на тоалетната.

Пит като че ли онемя за момент, после тръсна глава назад и избухна в смях, който прозвуча толкова заразително, че и Джордино прихна след него. Общият звук отекна в пилотската кабина и заглуши шума от моторите. Близо трийсет секунди минаха, преди веселието им да премине и даде превес на сериозността на настоящото положение.

Умът на Пит беше бистър, но умората бавно започваше да го наляга. Дългите часове във въздуха и напрежението от скорошната битка започнаха да се просмукват в тялото му като сковаваща влажна мъгла. Той си помисли за приятния дъх на сапун под студен душ и свежестта на чисти чаршафи. Погледна през прозореца на кабината към Брейди Фийлд и се сети, че първоначалната му крайна цел беше „Първи опит“, но някакво смътно предчувствие, или може би закъсняла преценка, го накара да промени решението си.

— Вместо да се приводним до „Първи опит“, мисля, че ще е най-добре да кацнем на Брейди Фийлд. Имам неприятното чувство, че фюзелажът ни е надупчен с няколко куршума.

— Разумно предложение — съгласи се Джордино. — Нямам никакво настроение да скачам с парашут.

Голямата летяща лодка извърши последния си заход и се приготви за кацане на осеяната със самолетни останки писта. Колесникът тупна върху нагорещения асфалт и силният звук на свиреща гума сигнализира за приземяването.