Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— Което ще направя с удоволствие — и той се обърна да тръгне към стълбите.

— Не е нужно да минавате през студиото, майоре — спря го Тил и посочи към малка врата в стената в другия край на балкона. — Оттам и по коридора ще излезете направо през главния вход.

— Бих искал да се видя с Тери, преди да си тръгна.

— Не виждам смисъл да удължавате престоя си тук. — Тил издуха презрително облак цигарен дим в лицето на Пит. — Освен това настоявам да не се срещате или разговаряте повече с племенницата ми.

Пит сви ръце в юмруци.

— А ако не ви послушам?

Тил се усмихна заплашително.

— Ако продължите да проявявате агресивна глупост, просто ще накажа Тери.

— Вие сте един мухлясал долен шваба — озъби му се Пит, едва въздържайки се да не срита Тил в слабините. — Не знам какво означава малката ви конспирация, но ви уверявам, че ще остана особено доволен, когато ви объркам работата. И ще започна с това, че нападението ви над Брейди Фийлд не успя да постигне целта си. Корабът на Националната агенция за подводни и морски изследвания ще остане там, където е пуснал котва, докато не приключи научноизследователския си проект.

Ръцете на Тил се разтрепериха, но лицето му остана невъзмутимо.

— Благодаря ви, майоре, това е информация, която не очаквах да получа толкова скоро.

Най-накрая дъртият шваба свали гарда си, помисли си Пит. Няма съмнение вече, че Фон Тил е този, който е възнамерявал да се отърве от „Първи опит“. Но защо? Въпросът все още нямаше отговор. Пит реши да стреля напосоки.

— Губите си времето, Фон Тил. Водолазите от „Първи опит“ вече откриха потъналото съкровище. Сега са в процес на изваждането му.

Лицето на Тил се озари от широка усмивка и Пит разбра, че не е улучил.

— Много жалък опит направихте, майоре. На по-грешен път едва ли бихте могли да бъдете.

Той извади лугера изпод мишницата си и насочи тъмносинята цев към врата на Пит. После отвори вратата към коридора.

— Ако обичате — подкани го той, сочейки с оръжието към вратата.

Пит хвърли бърз поглед през тъмния праг. Коридорът беше слабо осветен от свещи и изглеждаше напълно безлюден. Преди да тръгне, рече:

— Моля, изразете моите благодарности на Тери за превъзходната вечеря.

— Ще й предам комплиментите ви.

— Благодаря също и на вас, хер Фон Тил за гостоприемството ви — продължи Пит със саркастичен тон.

Тил се подсмихна самодоволно, удари токове и се поклони.

— Удоволствието беше мое. — Той постави ръка върху главата на кучето, което изкриви уста на една страна и показа грамадния си бял зъб.

Рамката на вратата беше ниска и Пит трябваше да се наведе, за да мине през нея. След това направи няколко предпазливи крачки.

— Майор Пит!…

— Да. — Пит се обърна и видя дебелата сянка на вратата.

В гласа на Тил се долавяше заплашителна нотка.

— Жалко, че няма да бъдете свидетел на следващия полет на жълтия „Албатрос“.

Преди Пит да отговори, вратата се хлопна и звукът от щракването на тежко резе проехтя като гръм в тесния мрачен коридор.

Силен гняв изпълни Пит. За миг той се изкуши и заудря с юмрук по вратата, но като видя колко е масивна, се отказа. Обърна се отново с лице към коридора — там все още нямаше никого. Той потрепери неволно. Нямаше представа какво го чака напред. Но в едно беше вече сигурен: Бруно фон Тил изобщо не е възнамерявал да го остави да излезе жив от вилата. Спомни си за десертното ножче и с облекчение го извади от чорапа си. Трепкащата жълта светлина от свещите в ръждясали метални свещници, закачени високо на стените, хвърли матови отблясъци върху малкото островърхо ножче, което сега му се стори отчайващо недостатъчно за самозащита. Но Пит веднага побърза да се утеши с мисълта: по-добре малко ножче, отколкото нищо.

В този момент струя силен мразовит въздух нахлу в коридора и духна свещите. Пит потъна в задушаващо непрогледна тъмнина.

Сетивата му се напрегнаха, за да доловят нещо в мрака, но безуспешно — нямаше нито звук, нито лъч светлина.

— Веселбата започва — измърмори Пит и напрегна тялото си, за да посрещне неизвестното.

Духът му обаче спадна до нулата и той почувства как първите пипала на паниката обхващат съзнанието му. Спомни си, беше чел някъде, че няма нищо по-ужасяващо за човешкото съзнание от пълния мрак. Да не знаеш, да не си в състояние дори да предположиш какво има пред теб, действа на мозъка като късо съединение в компютър и може да доведе човек до лудост. Обикновено когато мозъкът не може да регистрира нещо, той създава кошмарна картина, която е крайно преувеличена и зловеща като например, че си ухапан от акула или пък че локомотив те връхлита, докато си заключен в тоалетната. Като си спомни тази забавна донякъде фразеология, Пит се усмихна в тъмнината и първите признаци на паника бавно отстъпиха на чувството му за логично мислене и самообладание.