Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Пит поклати бавно глава и се усмихна с половин уста.

— Простете ми, хер Фон Тил, но повечето от другарите ми по оръжие още не са срещали германски войник, който да се залива от смях.

Възрастният германец подмина забележката му. Лицето му остана сериозно.

— Краят на Курт дойде от хитър британски номер. Те изучавали много внимателно тактиките му и не след дълго разбрали, че слабостта му е да напада и разрушава балоните им за наблюдение. Тогава направили основен ремонт на един използван балон, напълнили коша му със силно взривно вещество и качили в него сламено чучело в униформа. Пуснали до земята детонираща жица и зачакали появата на Курт. — Тил се отпусна в креслото и вдигна поглед към тавана, но без да го вижда. Умът му обаче виждаше небето такова, каквото е било през 1918 година. — Те не чакали дълго. Още на другия ден Курт прелетял над съюзническите фронтови линии и видял балона да се полюшва бавно от морския бриз. Той несъмнено се е почудил защо от земята не откриват огън, а наблюдателят, подпрян на перилото на коша, изглеждал заспал, тъй като не направил никакъв опит да скочи с парашута си и да се приземи благополучно, преди стрелбата на Курт да превърне напълнения с водород балон в облак пламъци.

— И изобщо не е подозирал, че е било клопка?

— Не. Балонът е бил на мястото си и за Курт е представлявал неприятелят. Без много да му мисли, той предприел атаката. Приближил се до балона и куршумите от картечниците му „Спандау“ започнали да раздират напълнената с газ тънка материя. Изведнъж балонът избухнал силно и всичко наоколо се покрило от пламъци и дим. Британците детонирали взривното вещество.

— Значи Хайберт се е разбил над съюзническите линии? — попита Пит замислен.

— Курт не се разбил след взрива — уточни Тил, връщайки мислите си към настоящето. — Неговият „Албатрос“ прелетял през ада, но верният му самолет, който го извеждал невредим от толкова много въздушни боеве, бил сериозно засегнат, а Курт — тежко ранен, но той продължил да лети над македонското крайбрежие и се загубил от поглед над морето. Никой не видял повече „Ястреба от Македония“ и легендарния му жълт „Албатрос“.

— Поне до вчера — вметна Пит с дълбока въздишка и зачака реакция.

Очите на Тил се отвориха широко, но той не каза нищо. Като че ли претегляше думите на Пит.

Пит побърза да се върне на първоначалната тема.

— Вие и Хайберт често ли сте летели заедно?

— Да, много пъти съм патрулирал с него. Обикновено Курт летеше, а аз изпълнявах ролята на наблюдател и бомбардировач.

— Къде беше базирана ескадрата ви?

— На „Яста-73“. Излитахме от аеродрума край Ксанти в Македония.

Пит си запали цигара. После огледа остарялата, но изправена фигура на Тил.

— Благодаря ви за сбития, но подробен разказ за смъртта на Хайберт. Нищо не пропуснахте.

— Курт ми беше много скъп приятел — отвърна замислен германецът. — Такива неща не се забравят лесно. Помня дори точната дата и часа. Това стана на 15 юли 1918 година в девет вечерта.

— Странно е, че никой друг не знае цялата история — смънка Пит, като очите му гледаха студено и многозначително. — Архивите в Берлин и в британския Музей на въздухоплаването в Лондон нямат информация с подробности за смъртта на Хайберт. Всички документи, които съм чел по въпроса, съобщават само, че е изчезнал при загадъчни обстоятелства.

— И как ще имат информация — възрази с рязък тон Тил, — след като главното командване не даваше пукната пара за войната в Македония. А британците никога не биха се осмелили да публикуват и една дума за такава некавалерска постъпка. Освен това самолетът на Курт е бил все още във въздуха, когато са го видели за последен път. Британците могат само да предполагат, че коварният им план е бил успешен.

— Никаква ли следа от самолета или от приятеля ви не е намерена?

— Никаква. Братът на Хайберт се опита да го издири след войната, но лобното място на Курт си остана загадка.

— Брат му също ли е бил летец?

— Не. Той беше офицер от германските ВВС. Срещах се с него няколко пъти по различни поводи преди Втората световна война.

Пит потъна в мълчание. Разказът на Фон Тил звучеше като прекалено добре заучен, помисли си той и се изпълни с чувството, че е бил използван като дървена примамка за лов на патици. Лека, но заплашителна тръпка премина през него. Чу потракването на високи токчета и разбра, без да се обръща, че в стаята влезе Тери.

— Здравейте! — прозвуча безгрижно и весело гласът й.