Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Пит потърка кокалчетата на натъртената си ръка и се усмихна със задоволство. После се обърна и изкачи стълбите, взимайки по три наведнъж. На горната площадка мина под каменен свод и се озова в кръгъл вътрешен двор с гладко като стъкло езеро в средата. Дворът беше обточен с двайсет или повече великолепни статуи в естествени размери на римски войници с шлемове. Безвзорните им каменни очи бяха насочени към белите им отражения в езерото, сякаш търсеха отдавна забравени спомени за победоносни битки и славни войни. Тъмнеещите сенки на вечерта покриваха всяка статуя с призрачен воал и изпълваха Пит със странното чувство, че всяка секунда каменните воини ще оживеят и ще обсадят вилата.

Той забърза покрай езерото и се спря пред масивна двойна врата в далечния край на двора. Голямо бронзово чукче във формата на лъвска глава висеше гротескно на вратата. Пит го повдигна и го заудря силно. Обърна се и огледа отново двора. Цялата гледка му напомняше на мавзолей. Липсват само, помисли си той, няколко разхвърляни тук-там венци и музика от орган.

Вратата се отвори тихо. Пит погледна през прага. Не видя никого и се поколеба за миг. Мигът се превърна в минута, минутата в две минути. Накрая, уморен от играта на криеница, той обгърна с ръце раменете си, стисна юмруци и прекрачи навътре в богато украсеното преддверие.

На стените висяха гоблени, изобразяващи сцени от древни битки, избродираните им армии маршируваха към полесраженията. Висок купол покриваше помещението и от заобления му връх нахлуваше мека жълтеникава светлина. Пит се огледа и видя, че е сам, затова седна на една от изваяните от мрамор пейки, които украсяваха средата на стаята, и си запали цигара. Времето минаваше и след малко той започна да се оглежда за пепелник.

После безшумно, без никакво предупреждение, един от гоблените бе отметнат настрани и възрастен набит мъж се появи в стаята, придружен от огромно бяло куче.

Леко изненадан, Пит погледна предпазливо първо гигантската немска овчарка, после лицето на възрастния й господар с бръсната глава и без врат. То беше типично немско лице — кръгло, със зли, сурови черти, до болка познати от късните телевизионни филми. Мъжът имаше очи на хитрец и тънки устни, стиснати плътно, сякаш притежателят им страдаше от запек. Телосложението също отговаряше на неприятния му образ — набито и закръглено, но със стегната плът, без увиснали меса и тлъстини. Липсваха му само камшик за езда и лъснати до блясък ботуши. За миг през ума на Пит му мина мисълта: Човекът, когото с радост мразиш, Ерик фон Щрохайм, се е върнал към живот и е готов да режисира сцена от „Алчност“.

— Добър вечер — поздрави възрастният мъж с подозрително гърлен глас. — Вие, предполагам, сте господинът, когото племенницата ми е поканила на вечеря.

Пит се изправи, като държеше под око изплезилото език огромно куче.

— Да, сър. Майор Дърк Пит е на вашите услуги.

Израз на почуда набразди челото под бръснатото теме на мъжа.

— А тя ми каза, че сте под ранга на сержант и че военната ви служба се изразява в събиране на боклук.

— Моля да извините американския ми хумор — отвърна Пит, наслаждавайки се вътрешно на смущението на възрастния мъж. — Дано малката ми измама не ви е причинила неудобства.

— Неудобства не, само известна загриженост за племенницата ми. — Германецът протегна ръка и огледа внимателно Пит. — За мен е чест да се запозная с вас, майоре. Аз съм Бруно фон Тил.

Пит пое ръката му и задържа погледа си в очите му.

— За мен е чест, сър.

Фон Тил повдигна един от гоблените и разкри отворена врата.

— Моля, заповядайте оттук, майоре. Ще пийнем по едно питие, докато чакаме Тери да се преоблече.

Пит последва набитото телосложение и голямото бяло куче по коридор, от който влязоха в просторно студио. Сводестият таван, висок най-малко девет метра, се подпираше върху няколко йонийски колони с канелюри. Малкото мебели имаха класически изчистени линии и придаваха изящество на внушителната стая. Една количка беше вече заредена с апетитни гръцки ордьоври, а нишата в една от стените бе заета от напълно оборудван бар. Единствената украса, която според Пит изглеждаше не на място в цялото обзавеждане, беше модел на немска подводница, поставен на една от полиците над бара.

Фон Тил покани с ръка Пит да седне.

— Какво ще пиете, майоре?

— Скоч с лед — отвърна Пит и се настани на една кушетка. — Вилата ви е много внушителна. Сигурно има интересна история.