Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— И какво би спечелил? — попита Джордино.

— Замислете се за момент. — Пит погледна часовника си, после отново към Люис. — Ако сегашното положение изглежда наистина заплашително и опасно, полковник, ще се наложи да евакуирате всички американски цивилни на континента.

— Да, точно такова е положението — призна Люис. — Но за момента не виждам необходимостта от такива мерки. Гръцкото правителство ме увери, че ще ни окаже пълно съдействие за откриване на пилота и самолета му.

— Щом е така, бихте ли наредили на командир Гън да изтегли „Първи опит“ от водите край Тасос? — попита Пит.

Люис присви очи.

— Да, като предпазна мярка, разбира се. Онзи искрящо бял кораб е страхотна мишена за въздушен снайперист.

Пит щракна запалката и запали цигара.

— Вярвате или не, сър, това е вашият отговор.

Джордино и Люис се спогледаха, после пак извърнаха очи към Пит.

Пит продължи:

— Както знаете, полковник, адмирал Сандекър нареди на Джордино и мен да дойдем на Тасос, за да проучим странните аварии, които стават по време на операциите на НЮМА навътре в морето. Тази сутрин, докато разговарях с командир Гън, попаднах на улика за саботаж, което ме кара да вярвам, че има сигурна връзка между въздушното нападение и авариите на „Първи опит“. Ако погледнем с една стъпка напред, започваме да разбираме, че Брейди Фийлд не е главната цел на нашия прероден неприятел. Нападението е било косвено средство да се пропъдят командир Гън и „Първи опит“ от Тасос.

Люис погледна замислен Пит.

— Предполагам, че следващият въпрос трябва да е: защо?

— Още не съм намерил отговор, но съм сигурен, че нашият мистериозен приятел със склонност към драматизъм има някаква много основателна причина да играе тази игра. Той не би стигнал до такава крайност току-така. Най-вероятно прикрива нещо с голяма стойност и се опасява, че научните изследователи на борда на кораба на НЮМА са на път да се натъкнат на него.

— Възможно е това „нещо“ да е потънало съкровище — отбеляза Люис.

Пит извади от куфара си фуражка и важно я сложи на главата си.

— Никак не е изключено.

В очите на Люис се появи мечтателен израз.

— Интересно — рече той, — какво ли може да е то и каква ли ще е цената му?

Пит се обърна към Джордино.

— Ал, свържи се с адмирал Сандекър и поискай да потърси и ни изпрати час по-скоро данни за всички изчезнали или потънали ценни находки в Егейско море, близо до остров Тасос. Кажи му, че е спешно.

— Считай го за сторено — отвърна Джордино. — Сега във Вашингтон е единайсет часа, така че би трябвало до закуска да имаме отговор.

— Е, това вече е крачка напред — каза Люис. — Колкото по-скоро получа отговори, толкова по-скоро ще смъкна Пентагона от плещите си. Мога ли и аз да помогна с нещо?

Пит отново погледна часовника си.

— Както казват бойскаутите, бъдете винаги готови. Само това можем да направим засега. Повече от сигурно е, че Брейди Фийлд и „Първи опит“ са наблюдавани много зорко. Когато стане ясно, че никой не е евакуиран и че океанографският кораб продължава да се поклаща върху егейски води, можем да очакваме ново посещение на жълтия „Албатрос“. Вие вече се забавлявахте, полковник. Мисля, че сега е ред на командир Гън.

— Моля, предайте на командира, че може да разчита на всякаква помощ в рамките на моите правомощия — предложи Люис.

— Благодаря ви, сър, но не смятам, че ще е разумно да предупреждаваме командир Гън толкова рано.

— Но защо, за бога? — намеси се Джордино.

Пит се усмихна ледено.

— Засега всичко почива единствено на предположения. Освен това всякакви подготовки на борда на „Първи опит“ ще издадат ясно намеренията ни. Не, ние трябва да уловим на въдицата нашия незнаен призрак от Първата световна война и да го извадим на повърхността.

Джордино го погледна и рече спокойно:

— Не можеш да рискуваш живота на всички на борда на кораба, без да им дадеш възможност да се защитят.

— Гън не се намира в непосредствена опасност. Нашият призрачен пилот несъмнено ще изчака поне още един ден, за да види дали „Първи опит“ потегля и ако не, тогава евентуално ще нападне отново. — Пит се усмихна така, че бръчиците около очите му се врязаха дълбоко. — Междувременно ще впрегна цялата си дарба, за да съставя план за клопка.

Люис стана на крака и се обърна към Пит.

— В името на всички хора на кораба, се надявам да излезете с добър план.

— Никой план не се счита за съвършен, полковник — отвърна Пит, — докато не бъде приложен.