Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— Преди да се опитам да ти дам отговор, искам да ти задам два въпроса: какво е било закачено за въжето и кога установи скъсването му?

— Въжето беше свързано с подводната декомпресионна камера, тъй като водолазите работеха продължително време на дълбочина петдесет и пет метра и се налагаше да им се извършва декомпресия, за да бъдат предпазени от кесонова болест. Установихме, че въжето е скъсано около седем часа сутринта, веднага след закуска.

— А оставили ли сте камерата във водата за през нощта?

— Не. Винаги я спускаме преди зори, за да е готова да посрещне водолазите, в случай че се наложи по-ранно аварийно спускане.

— Ами ето ти отговора! — възкликна Пит. — Някой е доплувал до камерата под прикритието на тъмнината преди разсъмване и е поставил примакорда. След изгрев-слънце видимостта може и да е трийсет метра, но по тъмно тя е дори под трийсет сантиметра.

— Ами екотът от взрива?

— Елементарно, мили ми Гън — усмихна се Пит. — Вероятно малко количество примакорд, детониран на дълбочина около двайсет и пет метра, би произвело звук, наподобяващ много на гърмежа, получен при летене на някой от старфайърите на Брейди Фийлд.

Гън го погледна с възхищение. В общи линии теорията на Пит беше напълно правдоподобна и той нямаше какво да оспори от нея. Челото му се набръчка.

— И какво да правим от тук нататък?

Пит допи уискито си и остави шумно чашата върху писалището.

— Ти оставаш в морето и продължаваш да хвърляш мрежата за твоя Тийзър. Аз се връщам на острова и започвам да душа наоколо. Трябва да има някаква връзка между срязаното ви въже и нападението над Брейди вчера. Затова следващата ми стъпка ще бъде да открия кой стои зад тази каша и какъв е мотивът му.

В този момент вратата се отвори рязко и в кабината нахлу един мъж. Носеше само силно изрязани плувки и широк колан, от който висяха нож и найлонова рибарска мрежа. Мократа му, изрусяла от слънцето коса беше на жълтеникави кичури, носът и гърдите му бяха изпъстрени с лунички. Както стоеше до вратата, от него капеше вода и образуваше влажни тъмни петна по килима около краката му.

— Командир Гън — извика високо той, — видях един! Видях един Тийзър, на не повече от три метра през маската ми за лице.

Гън скочи на крака.

— Сигурен ли сте? Видяхте ли го добре?

— Не само това, сър, дори го снимах.

Луничавият мъж стоеше и се хилеше, разкривайки всичките си зъби.

— Ако имах харпун, щях да го уловя, но затова пък заснех коралови формации с камерата си.

— Тогава бързо занесете филма в лабораторията да го проявят! — рече възбудено Гън.

— Да, сър. — Младият мъж се обърна и изчезна зад вратата, изпръсквайки Пит с капки солена вода, докато минаваше покрай него.

Лицето на Гън издаваше щастлив, но решителен вид.

— Боже мой! Като си помисля, че се канех да захвърля всичко, да подвия опашка и да се върна у дома! А сега ще стоя тук на котва, докато не издъхна от старост или не хвана Тийзър. — Очите му блестяха, когато погледна Пит. — Е, майоре, какво ще кажеш?

Пит сви рамене.

— Лично аз предпочитам да ловя девойки. — Без много усилия умът му се отнесе от работата и оформи възбуждаща картина на Тери, застанала на плажа по бикини.

Минаваше пет часа, когато Пит прекрачи прага на стаята си в Брейди Фийлд. След като за секунди смъкна лепкавите си от пот дрехи, той се „загнезди“ в малката кабинка на душа, като легна по гръб върху мокрите плочки на пода, подпря глава в единия ъгъл и вирна косматите си крака под деветдесетградусов ъгъл, подпирайки ходила в отсрещната стена. Всеки страничен наблюдател би възприел позата му за крайно неудобна и мъчителна за костите, но на Пит тя действаше успокоително и отпускащо. Винаги, когато имаше време, той си взимаше душ в такава поза. Този път главата му беше задръстена от въпроси.

Започна да прехвърля наум фактите и неизвестните, като се опитваше да се съсредоточи върху най-важните проблеми. Но напразно. Умът му упорито се връщаше и предъвкваше по-маловажната и нелогична загадка с безшумния камион край брега.

По необясними причини загадката го изнервяше и той всячески се мъчеше да я пропъди, но не му се удаваше. Най-накрая се предаде, затвори очи и възстанови сцената, надявайки се да стигне до някакво разрешение.

Изведнъж неясна фигура се появи зад матовото стъкло на вратата на кабинката.

— Здравей, ти там, под душа! — надвика шума от течащата вода гласът на Джордино. — Вече половин час се плацикаш. Сигурно целият си подгизнал.