Клайв Къслър - Средиземноморският храст

— Имаш ли доказателства, че е нещо умишлено, саботаж?

— Не, никакви.

— Найт спомена за скъсано въже. Срязано ли е било?

Гън сви рамене.

— Не, краищата му бяха оръфани, което пък е друга загадка. Сега ще ти обясня. — Гън изтръска цигарата си в пепелника. — Ние винаги спазваме стриктно границата на безопасността. Например ако в спецификациите на въжето е казано, че има опасност то да се скъса при натоварване над единайсет хиляди и триста килограма, ние никога не го натоварваме повече от две, две и двеста хиляди килограма. Поради тази голяма граница на безопасността НЮМА все още не е имала нито едно фатално произшествие при изпълнение на проект. За нас човешкият живот е много по-важен от което и да е научно откритие. Подводното проучване е рискована работа и списъкът с имена на хора, опитали се да разкрият нови тайни от моретата, е дълъг.

— Колко е било натоварено въжето, преди да се скъса?

— И дотам щях да стигна. Хиляда и осемстотин килограма. Беше невероятен късмет, че никой не пострада от скъсването на въжето.

— Мога ли да видя въжето?

— Разбира се. Прибрах скъсаните краища и ги запазих, за да ти ги покажа.

На вратата се почука силно и един червенокос младеж на не повече от деветнайсет години влезе в кабината с малка кофичка с лед. Той я постави върху писалището и се обърна към Гън.

— Ще поръчате ли още нещо, сър?

— Да. Слезте долу до ремонтната палуба и донесете тук парчетата от скъсаното въже.

— Веднага, сър. — Момчето се обърна кръгом и бързо излезе от кабината.

— От екипажа ли е? — попита Пит.

Гън сложи кубчета лед в чашите и наля от уискито. Подаде една от чашите на Пит и отвърна:

— Да, на борда имаме осемчленен екипаж и четиринайсет учени и лаборанти.

Пит завъртя жълтата течност около кубчетата лед.

— Възможно ли е някой от тях да е отговорен за проблемите ти?

Гън поклати глава.

— Мина ми през ума подобно нещо, дори имах съновидения и затова прегледах личното досие на всекиго поне петдесет пъти. Не открих никакъв мотив, който би подтикнал някого от тях да възпрепятства изпълнението на проекта. — Гън отпи глътка и продължи: — Не, сигурен съм, че е работа на външен човек. Някой незнайно защо иска да ни попречи да уловим риба, която дори може и да не съществува.

Младежът скоро се върна с две дължини от скъсано въже. Подаде стоманените сплитки на Гън и напусна кабината, като внимателно затвори вратата след себе си.

Пит отпи нова глътка и стана от леглото. Остави чашата си върху писалището, взе едното парче въже и започна да го оглежда.

То приличаше на всяко друго стоманено въже. Всяко парче беше близо шейсет сантиметра и се състоеше от двеста и четирийсет нишки, сплетени в стандартния диаметър от 1,5 сантиметра. Въжето не беше скъсано равно, нишките бяха накъсани една по една по протежение на 38 сантиметра и краищата им приличаха на две неравни конски опашки.

Нещо привлече вниманието на Пит и той взе лупата. Очите му заблестяха, устните му бавно се разтегнаха в самодоволна усмивка. Старите чувства на възбуда и любопитство се надигнаха в него. Това може би ще се окаже интересна загадка за разплитане, в края на краищата, помисли си той.

— Откри ли нещо? — попита го Гън.

— Да, и то доста. Имаш враг, който не желае да ловиш риба в неговата територия.

Гън отвори широко очи.

— Какво откри?

— Въжето е било умишлено прерязано — отвърна Пит с леден глас.

— Как така „прерязано“? — извика Гън. — Къде виждаш намеса на човешка ръка?

Пит му подаде лупата.

— Виж как скъсаното върви спираловидно надолу и се извива навътре към сърцевината. Виж и как нишките изглеждат сплескани. Ако въже с този диаметър е дърпано от двете страни, докато се скъса, нишките се оголват и краищата им сочат навън от сърцевината. А такова нещо тук няма.

Гън продължи да се вглежда в скъсаното въже.

— Не разбирам. Как е могло да стане?

Пит се замисли за миг.

— Предполагам с примакорд.

Гън облещи очи зад очилата си.

— Шегуваш се, нали? Това не е ли експлозив?

— Да, експлозив е — отвърна спокойно Пит. — Примакордът прилича на канап или тънко въже и може да бъде усукано във всякаква дебелина. Използва се главно за рязане на дървета и за едновременно възпламеняване на отделни групи взривни вещества, разположени на разстояние. Действа като огнепроводен шнур, само че гори и избухва много по-бързо, почти със скоростта на светлината.

— Но как е могъл някой да постави експлозиви под кораба, без да бъде забелязан? Водата тук е кристалночиста, видимостта е над трийсет метра. Все някой на борда е щял да види нашественика или поне да чуе взрива.