Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Той подсвирна високо.

— Това е странен екземпляр, Руди. Как му е името?

— Не запомних латинското му наименование, но учените на борда на „Първи опит“ му дадоха гальовния прякор „Тийзър“ 2 2 Загадка (англ.). — Б.пр. .

— Защо?

— Защото по всички закони на природата тази риба би трябвало да е изчезнала преди повече от двеста милиони години. Но както виждаш от рисунките, хората продължават да твърдят, че са я виждали. На всеки петдесет-шейсет години този вид се появява, но за жалост на учените, никой не е успявал да улови някой Тийзър. Ако съществува такава риба, то тя трябва да има невероятен късмет. Буквално стотици са рибарите и учените, които те гледат в очите и твърдят, че са улавяли на въдицата си или в мрежата си някой Тийзър, но преди да го метнели на борда, той им се изплъзвал. Всеки зоолог в света е готов да даде какво ли не, за да притежава жив или дори мъртъв Тийзър.

Пит загаси цигарата си в един пепелник.

— Какво й е толкова ценното на тази риба?

Гън вдигна скиците към него.

— Обърни внимание, че художниците нямат единодушно виждане за кожата й. Те я рисуват или с тънки люспи, или с гладка кожа, а един дори я е нарисувал с мъхеста кожа като на голям тюлен. Ако приемеш вероятността за окосмена кожа плюс удължените крайници, може да говорим за наченки на първото млекопитаещо.

— Да, но ако кожата е гладка, значи имаме просто ранно влечуго. Днес планетата е пълна с такива.

В очите на Гън се появи уверен израз.

— Другото, което трябва да се вземе предвид, е, че Тийзър живее в топли, плитки води и всяко регистрирано наблюдение е ставало на не повече от три мили от брега, като всички от тях са били точно тук, в източното Средиземно море, където средната температура на повърхността рядко спада под двайсет градуса.

— И какво доказва това?

— Нищо солидно, но тъй като примитивните млекопитаещи оцеляват по-добре в умерени климати, съществува макар и малка вероятност те да са оцелели и до днес.

Пит гледаше замислен Гън.

— Извинявай, Руди, но все още не си ме спечелил като поддръжник на това предположение.

— Знаех си, че ще се покажеш твърдоглав. Именно затова оставих най-интересното за най-накрая. — Гън замълча, свали очилата си и избърса стъклата им с хартиена кърпичка. После отново ги сложи върху орловия си нос и продължи да говори като унесен в мечти. — По време на триаския период и преди образуването на Хималаите и Алпите мястото, където сега се намират Тибет и Индия, е било залято от вода. Вода е заливала също и цяла Централна Европа чак до Северно море. Геолозите наричат тази някогашна огромна водна маса „море Тетида“. Онова, което е останало от нея днес, са моретата Черно, Каспийско и Средиземно.

— Извини невежеството ми по отношение на геологическата периодизация — прекъсна го Пит, — но кога е бил триаският период?

— От преди двеста и трийсет милиона до сто и осемдесет милиона години — отвърна Гън. — През това време станали важни еволюционни промени сред гръбначните животни. Някои от морските влечуги достигали дължина до седем метра. Най-забележителното събитие било първите истински динозаври, които дори се научили да ходят на задните си крака и да използват опашката си за бастун.

Пит изпружи крака.

— Мислех, че ерата на динозаврите е много по-късно.

Гън се разсмя.

— Гледал си прекалено много стари филми. Ти положително имаш предвид бегемотите, които винаги присъстват в първите научнофантастични филми като заплаха за някое племе от космати пещерни хора. Ония филми никога не са показвали четирийсеттонните бронтозаври или свирепите тиранозаври, нито пък някой летящ птеранодон, преследващ полугола едрогърдеста героиня в предисторическа джунгла. Всъщност тези по-познати динозаври са бродели по земята и са изчезнали шейсет милиона години преди появата на човека.

— Къде се вписва в картината твоята странна риба?

— Ами представи си един Тийзър, дълъг близо метър, който е живял, лудувал, любил и накрая е загинал някъде в море Тетида. Нищо и никой не е обърнал внимание, когато тялото на скромното и самотно създание бавно потънало на червеното кално морско дъно. Неизвестният му гроб бил покрит със седименти, които се втвърдили в пясъчник и оставили тънък слой карбон. Именно такава карбонова следа от очертанията на тъканната и костна структура на Тийзър е останала в заобикалящия го дънен пласт. Годините минавали и се превръщали в хилядолетия, хилядолетията — в еони, докато един топъл пролетен ден, двеста милиона години по-късно, един фермер от австрийското село Нойнкирхен ударил с ралото си на твърдо тяло. И изведнъж… фокус-бокус препаратус и нашият Тийзър, макар и вече превърнат в съвършена вкаменелост, още веднъж се появил на бял свят. — Гън замълча и прекара пръсти през рядката си коса; лицето му изглеждаше изпито и уморено, но очите му блестяха от вълнение, докато говореше за Тийзър. — Но запомни един важен момент: когато Тийзър е загинал, на земята все още не е имало нито птици и насекоми, нито млекопитаещи с козина, нито нежни пеперуди, дори цветя не са никнели.