Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Тя сви нехайно рамене.

— Предполагам, защото сексът освобождава всичките ни задръжки и ни кара да се държим естествено. — Кафявите й очи блестяха силно. — Нали разбираш, ние, жените, също имаме животински инстинкти.

Пит шеговито я плесна по задника.

— Хайде, ще те изпратя до вас.

— Ще има дълго да ходиш. Вилата на чичо ми се намира в планините оттатък Лиминас.

— Къде са тия планини и къде е Лиминас?

— Лиминас е малко селце на около десетина километра нагоре по пътя — и тя посочи на север. — Но не разбирам защо питаш къде са планините? — Ръката й се изви към склоновете във вътрешността на острова, които са на километър и половина от пътя. — Онова там какво е според теб?

— В Калифорния, откъдето съм, всичко, което е под височина деветстотин метра, ние наричаме хълмове.

— Вие, янките, все се фукате.

— Това е велико американско развлечение.

Двамата тръгнаха бавно по пътеката, извеждаща от залива. Отстрани на банкета стоеше малък спортен открит миникупър. Английската състезателна зелена боя върху малката кола почти не се виждаше под тасоския прах.

— Харесва ли ти моята жестока състезателна кола? — попита гордо Тери.

Пит се разсмя на определението й „жестока“, употребено за кола.

— О, да, бива си я — влезе в тона й той. — Твоя ли е?

— Да, купих я нова в Лондон и сама изминах с нея целия път от Хавър дотук.

— Колко време ще останеш при чичо си?

— Взех си три месеца ваканция и ми остават още месец и половина. После обаче ще се върна с кораб. Шофирането през континента е забавно, но много уморително.

Пит й отвори вратата и тя седна зад волана, бръкна под седалката си и извади връзка ключове. Пъхна единия в ключалката за запалването и го завъртя.

Пит се наведе и я целуна леко.

— Надявам се чичо ти да не ме чака със заредена пушка.

— Не се безпокой. Той харесва мъжете от военновъздушните сили. Той самият е бил летец по време на Първата световна война.

— Хайде бе! — изсмя се саркастично Пит. — Остава да ми кажеш, че ти е разправял как е летял заедно с Рихтхофен 1 1 Барон Манфред фон Р. (1892 — 1918) — немски авиатор. — Б.пр. .

— О, не, той изобщо не е бил във Франция. Воювал е тук, в Гърция.

Сарказмът на Пит се стопи и го обзе странно чувство на студ. Той впи пръсти до побеляване на кокалчетата им в прашната вратичка на колата.

— Споменавал ли е чичо ти за… Курт Хайберт?

— Много пъти. Двамата заедно патрулирали във въздуха. — Тя включи на първа скорост, усмихна се и му помаха. — Е, хайде, до довечера. И не закъснявай! Чао!

Преди Пит да каже нещо в отговор, мъничката кола се стрелна напред. Той проследи с поглед как се отдалечава на север и изчезва зад гъст облак прах. Последното, което видя, беше развятата от вятъра черна коса на Тери.

Вече започваше да става неприятно горещо. Той бавно се обърна и закрачи обратно към летището. Настъпи нещо остро с единия си бос крак и изруга под носа си. Подскачайки на куц крак, извади от петата си малко трънче и го захвърли към крайпътния храст. Продължи да върви, вторачен в земята, за да не се убоде отново и след няколко крачки забеляза следи от подметки, подковани с кабари.

Пит клекна и огледа отпечатъците. Сред тях ясно се виждаха и следите от босите крака на него и на Тери, които на места бяха покрити със следите от подметките. Той сви устни. Някой е проследил Тери по пътя й за плажа. Вдигна ръка и засенчи очите си, за да погледне към слънцето. Беше все още доста рано и той реши да проследи стъпките.

На едно място те отбиваха от пътеката и тръгваха по посока на скалите, където свършваха. Пит се покатери по твърдата неравна повърхност и видя, че дирята продължава оттатък скалите. Тя го изведе отново на пътя, но този път под ъгъл на пътеката. Един трънлив клон на храст одраска ръката му, оставяйки кървави резки, но той не обърна внимание. Беше плувнал в пот, когато излезе отново на главния път. Тук следите от подметки свършваха и започваха следи от автомобилни гуми, чиито ромбични шарки се открояваха ярко в пръстта покрай павираната пътна настилка.

И в двете посоки нямаше никакво автомобилно движение и Пит спокойно постла хавлиената си кърпа, седна върху нея и започна да възстановява случката в ума си.

Който и да е следил Тери, той е паркирал тук, отишъл е до колата й и след това е тръгнал след нея по пътеката. Но преди да стигне до брега, е чул гласове, затова се е обърнал и е продължил към скалите, където се е скрил и е наблюдавал него и Тери. След като се е зазорило, нашественикът се е върнал на главния път, като е използвал за прикритие скалите.