Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Тя отвори широко очи и тялото й се изпъна от силната плесница. Сякаш куршум я бе пронизал.

— Защо ме ударихте?

— Защото имахте нужда от това, и то належаща нужда — сопна й се той. — Тази любов, която таите в себе си, е угаснала много, много отдавна. Изненадан съм, че още никой не ви е натупал хубавичко, та да я избие от главата ви. Значи съпругът ви е бил изискан, а? Е, и какво от това? Той е мъртъв и погребан и колкото и да скърбите, няма да го вдигнете от гроба. Скътайте надълбоко в себе си спомена за него и не мислете повече за него. Вие сте красива жена, не бива да стоите вързана за ковчег, пълен с кости. Мястото ви е до всеки мъж, който се обръща след вас да ви се възхити и копнее да ви притежава. — Пит забеляза, че думите му проникват през слабата й отбрана. — Добре си помислете, това е животът ви. Не го захвърляйте и не се отдавайте на скръбта, докато повехнете и се прошарите.

На сутрешната слънчева светлина лицето й изглеждаше объркано, тя продължаваше да хлипа. Пит я остави да си поплаче. Когато най-накрая тя вдигна лице и го обърна към него, то беше нашарено от струйки сълзи, примесени със зрънца пясък. В очите й, изпълнени с уплаха като на малко дете, той съзря блясък. Притегли я към себе си и я целуна. Устните й бяха топли и влажни.

— Кога за последен път си била с мъж? — прошепна той.

— Нито веднъж, откакто… — Гласът й се загуби.

Пит я хвана за ръка и я поведе към дългата сянка, която скалите хвърляха върху плажа. Няколко бекаса описаха кръг над тях, после накацаха върху влажния пясък до линията на водата и започнаха да подскачат напред-назад, играейки си на гоненица с прибоя. От време на време някоя от птиците хвърляше по едно око на двамата влюбени в сянката, преди да забие отново дългата си извита човка в пясъка за някое червейче. Сенките се скъсяваха с издигането на слънцето. Една рибарска лодка мина с пухтене на стотина метра от скалите. Рибарите бяха твърде заети да наблюдават пуснатите във водата мрежи, за да забележат нещо необичайно на брега. Най-накрая Пит се отдръпна и погледна спокойното и усмихнато лице на Тери.

— Не знам дали да ти благодаря, или да ти искам прошка — каза той тихо.

— Моля те, приеми и двете, заедно с благословията ми — смънка тя.

Той я целуна леко по очите.

— Видя ли какво си изпуснала през всичките тези години — усмихна й се той.

— Видях. Ти наистина ми даде прекрасен лек срещу депресията ми.

— Аз винаги предписвам прелъстяване в такива случаи. То е гарантирано средство за лечение на всякакви редки заболявания и обикновени неразположения.

— И колко ви е таксата, докторе? — попита тя с типичен женски кикот.

— Считай, че си я платила.

— А, няма да се отървеш толкова лесно. Настоявам да дойдеш в дома на чичо ми на вечеря още тази вечер.

— За мен ще бъде чест. В колко часа и какъв е адресът?

— Ще кажа на шофьора на чичо да те вземе от портала на Брейди Фийлд в шест часа.

Пит повдигна вежди.

— Защо мислиш, че съм настанен в Брейди Фийлд?

— Ами защото по всичко личи, че си американец, а всички американци на острова са настанени там. — Тери го хвана за ръката и я допря до лицето си. — Разкажи ми нещо за себе си. Каква е работата ти във Военновъздушните сили? Летиш ли? Офицер ли си?

Пит се помъчи да си придаде възможно най-сериозен вид.

— Работя в базата като боклукчия.

Тя зяпна от изненада.

— Наистина ли? Прекалено си интелигентен за боклукчия. — Погледът й зашари по силно почернялото му лице и се закова в зелените му очи. — Е, добре, за мен няма значение какво работиш. А имаш ли вече чин сержант?

— Не, никога не съм бил сержант.

В този момент ярка светлина между скалите на около трийсетина метра от тях привлече вниманието на Пит. Светещ обект отрази слънчевите лъчи за миг. Той продължи да гледа към мястото, но не зърна ново проблясване или движение. Тери го усети, че се напрегна.

— Какво има?

— А, нищо. Стори ми се, че нещо плува във водата, но вече не го виждам. — Той я погледна и в очите му засвяткаха дяволити пламъчета. — Време е да се връщам в базата. Чака ме много боклук за изхвърляне.

— И аз трябва да се прибирам. Чичо вероятно се чуди какво ли ми се е случило.

— А ще му кажеш ли?

— Не ставай глупав — засмя се тя, като стана и изчисти с ръка пясъка по тялото си, после оправи бикините си.

Усмихнат, Пит също се изправи на крака.

— Защо жените винаги са свенливи и се дърпат, преди да легнат с мъж, а след това стават безгрижни и весели?