Клайв Къслър - Средиземноморският храст

Пъзелът беше елементарен и се подреди бързо, с изключение на три липсващи парченца. Защо е била следена Тери и от кого? Отговорът, който предположи Пит, го накара да се усмихне — може би беше някой местен любопитко. И ако е така, той е видял много повече, отколкото е очаквал.

Стомахът на Пит се сви на топка. Най-много го безпокоеше третото липсващо парченце. Нещо в логическото му мислене му убягваше. Отново погледна следите от гумите. Те бяха от голям автомобил, от рода на камион. Присви очи и мислите му запрепускаха. Не беше чул колата на Тери, тъй като беше заспал на плажа. А камионът вероятно е спрял съвсем безшумно.

Втренченият поглед на Пит се отмести от ромбичните шарки към брега. Прибоят обливаше пясъка и заличаваше всички следи от човешка дейност. Той прецени на око разстоянието от главния път до брега и започна да разсъждава като гимназиален учител.

Ако един камион се намира в точка А, а двама души са на плажа, на осемдесетина метра от него, в точка Б, защо двамата на плажа не са чули камионът да тръгва, при положение че е било толкова тихо в онзи ранен час?

Отговорът му се изплъзваше. Пит само сви рамене и се отказа да го търси. Изтърси кърпата си, метна я около врата си и закрачи обратно по безлюдния път към портала на базата, свирукайки си „Дълъг е пътят до Типерари“.

Младият русокос моряк изтегли въжетата и малката осемметрова китоловна лодка се оттласна лениво от импровизирания пристан близо до Брейди Фийлд и пое по синия воден килим към „Първи опит“. Тупкащият четирицилиндров мотор „Буда“ движеше здравия морски съд със скорост осем възела и изхвърляше познатата миризма на дизелови изпарения. Наближаваше девет часа и слънцето вече печеше силно, а лекият ветрец откъм морето не носеше никаква прохлада.

Пит стоеше и наблюдаваше как брегът се отдалечава и когато пристанът се превърна в малка точица върху линията на прибоя, той приседна с осемдесет и шест килограмовата си тежест върху тръбното леерно ограждане, обточващо кърмата, като задните му части застрашително надвиснаха над бялата пенеста диря на лодката. От необичайното си положение той чувстваше пулсациите от вала, а погледнеше ли надолу, виждаше как гребният винт цепи водата. Китоловната лодка беше само на четвърт морска миля от „Първи опит“, когато Пит забеляза, че младият моряк на щурвала го гледа с възхищение.

— Извинете, сър, но имате вид на човек, прекарал доста време на такава лодка — каза морякът, сочейки с брадичка позата на Пит. Младежът, почернял от егейското слънце, имаше интелигентно лице и освен бермуди и дълга, рехава, руса брада не носеше нищо друго.

Пит се хвана здраво с едната ръка за лекия кърмов упор, а с другата бръкна във външния си джоб и извади цигара.

— Имах такава, когато бях в гимназията — подметна той нехайно.

— Значи сте живели в близост до вода.

— Да, в Нюпорт Бийч, Калифорния.

— Страхотно място. Отскачах дотам с кола, когато след гимназията ходех на курсове в „Скрипс“ в Лайола. — Морякът се захили до уши. — Майчице, какви момичета имаше там! Вие сигурно сте си отживели в ония години.

— Може и така да се каже — отвърна Пит и смени темата. — Кажете ми, какъв проблем сте имали по време на работата по проекта?

— Ами през първите две седмици всичко вървеше добре, но след като открих обещаващо място за проучване, нещата се объркаха и закучиха.

— Какъв род неща?

— Предимно повреди в съоръженията. Започнаха да се късат стоманените въжета, да изчезват или да се повреждат машинни части, да прекъсва генераторът, ей такива неща.

Бяха вече наближили „Първи опит“ и младежът отново хвана здраво щурвала и насочи лодката към стълбата на кораба.

Пит се изправи на крака и започна да оглежда извисяващия се до тях плавателен съд. Според морските стандарти той беше малък — осемстотин и двайсет тонен, дълъг четирийсет и шест метра. Построен беше в холандската корабостроителница в Ротердам преди Втората световна война. Веднага след нахлуването на германците екипажът на кораба успял да го измъкне и закара в Англия, където успешно служил като влекач на торпилирани и повредени кораби, които откарвал в пристанището на Ливърпул под носа на немските подводници. След края на европейските военни действия умореният и очукан корпус бил продаден от холандското правителство на американските ВМС, които веднага го включили в запасния флот в Олимпия, щата Вашингтон. Там той останал в продължение на цели двайсет и пет години, плътно обвит със сиво пластмасово покривало против ръжда. После новосъздадената Национална агенция за подводни и морски проучвания купила останките и ги преустроила в съвременен океанографски плавателен съд, който прекръстила на „Първи опит“.