Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Благодаря ви. Кафето винаги е нещо като победител.

Донър огледа от горе до долу Мари в гръб, докато тя вървеше към кухнята. Беше облечена с къса бяла пола за тенис и трикотажна блуза без ръкави, а краката й бяха боси. От стегнатото полюшване на ханша й краят на полата се отмяташе игриво и някак предизвикателно навън-навътре.

След малко тя се появи отново с чаша кафе.

— Дана обича да се излежава в почивните дни. Рядко се измъква от леглото преди десет. Отивам горе да й дам малко зор.

Докато чакаше, Донър започна да оглежда книгите по рафтовете до камината. Това занимание му бе станало почти навик. Заглавията на книгите рядко не успяваха да отключат вратата към самоличността и вкусовете на притежателя им.

Подбраните книги се вместваха в присъщия за самотната жена диапазон — няколко томчета с поезия, „Пророкът“, готварска книга на „Ню Йорк Таймс“ и обичайното неголямо количество готически романи и бестселъри. На Донър обаче му направи впечатление подреждането им. Откри, че между заглавията „Физика на междуконтиненталните потоци лава“ и „Геология на подводните каньони“ са пъхнати „Тълкуване на сексуалните фантазии на женския пол“ и „Историята на О“. Той тъкмо посегна да извади последната, когато чу стъпки надолу по стълбите. Обърна се и видя да влиза Дана.

Тя се приближи и го прегърна.

— Мел, колко се радвам да те видя.

— Изглеждаш страхотно — отбеляза той. Нямаше и следа от предишното й напрежение и тревога; тя се държеше по-непринудено и се усмихваше, без да се насилва.

— Как е жизнерадостният ерген? — попита Дана. — Като какъв се представяш пред горките невинни девойки тази седмица — като неврохирург или като астронавт?

Той се потупа по шкембето.

— Изоставих астронавтската история, докато не смъкна някое и друго кило. Всъщност поради шума, който всички вие вдигнахте по случая „Титаник“, няма да сбъркам, ако казвам на младите хубавици, които се тълпят във вашингтонските барове за самотници, че съм дълбоководен водолаз.

— А защо не им казваш просто истината. В края на краищата, като един от водещите физици в страната, ти няма от какво да се срамуваш.

— Знам, но като се представям в истинската си светлина, ще се загуби забавната страна на номера. Освен това жените си падат по любовник, който е измамник.

Дана кимна към чашата му.

— Да ти сипя ли още кафе?

— Не, благодаря. — Той се усмихна, после лицето му стана сериозно. — Знаеш защо съм тук.

— Предполагам.

— Загрижен съм за Джийн.

— Аз също.

— Би могла да се върнеш при него…

Дана срещна спокойно погледа на Мел.

— Ти не разбираш. Когато сме заедно, това само усложнява нещата.

— Той е загубен без теб.

Дана поклати глава.

— Има за любовница работата си. Аз бях само позорен стълб за неговото безсилие. Като повечето съпруги и аз не съм приспособена да поемам страданието, което върви ръка за ръка с нечувствителността на съпруга, когато той е обременен със стрес от работата си. Не разбираш ли, Мел? Трябваше да напусна Джийн, преди да сме се унищожили взаимно. — Дана се обърна и зарови лице в дланите си, но успя да се овладее. — Само да можеше да напусне и да се върне към преподавателската си дейност, тогава щеше да е по-различно.

— Не бива да споделям това — рече Донър, — но ще ти кажа, че проектът ще бъде завършен след месец, ако всичко върви по плана. Тогава нищо вече няма да задържа Джийн във Вашингтон. И той спокойно може да се върне в университета.

— Ами вашите договори с правителството?

— И те ще приключат. Ние бяхме наети за точно определен проект и когато той приключи, и ние приключваме. Тогава всеки си взима шапката и поема към университета, от който е дошъл.

— Но той може и да не ме иска.

— Познавам Джийн — отвърна Донър. — Той е мъж за една жена. Ще чака… освен, разбира се, ако ти не си се забъркала с друг.

Дана го погледна изненадана.

— Защо ми казваш това?

— В сряда вечер бях в ресторант „Уебстър’с“.

„О, боже!“, възкликна наум Дана. Едно от редките й излизания, откакто напусна Джийн вече изплува, за да я преследва. Бяха четирима с Мари и двама биолози от морската научна лаборатория на НЮМА — приятелска, спокойна вечер. Това беше всичко, нищо не се случи.

Тя стана и загледа Донър с убийствен поглед.

— И ти, и Мари, и… да, и президентът, всички вие очаквате от мен да запълзя обратно към Джийн и да поема ролята на някакво проклето вехто одеяло, без което той не може да заспи. Но нито един от вас тримата дори не си направи труда да ме попита как се чувствам аз. Пред какви емоции и разочарования съм изправена? Е, добре, вървете по дяволите всички. Аз съм господар на себе си да изживея живота си както ми харесва. Ще се върна при Джийн само ако или когато изпитам адско желание да го направя. И ако съм в настроение да изляза с някой друг мъж и той ме свали, да ме свали.