Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Ще правя това, което е наложително — решително поклати глава Пит. — Чувствата ми трябва да са насочени другаде. В „Сафо II“ все още има мъже, които са живи и дишат. Не мога да рискувам да ги пусна горе, за да ги изгубя всички под някоя деветметрова вълна. Не, господа, длъжни сме просто да изчакаме изгрева на слънцето, за да видим какво става в „Сафо II“.

Щом вятърът стихна до двайсет възела, Пит насочи „Каприкорн“ към буя със сигналното реле. Те още веднъж закачиха маркуча за подаване на въздух, свързващ компресора на кораба с „Титаник“ и зачакаха появата на „Сафо II“ от дълбините. Източното небе вече просветляваше, когато приготовленията за посрещането на подводницата приключиха. Водолазите бяха в готовност да се спуснат във водата около „Сафо II“ и да вържат предпазните въжета, за да предотвратят прекатурването й в бурните вълни; бяха приготвени и лебедките, и въжетата, с които тя щеше да бъде изтеглена от водата и качена на отворената кърма на „Каприкорн“; долу, в камбуза, готвачът започна да приготвя самовара за кафе и обилна закуска, за да нагости екипажа на подводницата, като пристигне. Когато всичко бе в пълна готовност, учените и инженерите застанаха в мълчаливо очакване, потръпвайки от студа на ранното утро, изпаднали в недоумение от смъртта на Хенри Мънк.

В 06:10 часа подводницата навлезе в настъпателното мъртво вълнение на стотина метра от лявата кърма на „Каприкорн“. Лодка прекара въже до нея и в порядъка на двайсет минути „Сафо II“ бе качена върху кърмовата рампа на плаващата й база. След като бе застопорена и здраво завързана, люкът бе отворен и оттам излезе Удсън, последван от четиримата оцелели членове на екипажа му.

Удсън се изкачи на горната палуба, където го чакаше Пит. Очите му бяха зачервени от безсъние, лицето му, с набола брада, имаше сивкав цвят, но той успя да разтегли устни в тънка усмивка, когато Пит му набута чаша с димящо кафе в ръката.

— Не знам на какво повече се радвам, на теб или на кафето — рече той.

— В съобщението си намекваш за убийство — започна Пит, подминавайки всякакви поздрави.

Удсън бавно отпи от кафето и се обърна да погледне мъжете, които внимателно изваждаха тялото на Мънк през люка на подводницата.

— Да не говорим тук — тихо каза той.

Пит му направи знак да отидат в каютата му. Още със затварянето на вратата, без да губи време, той го подкани:

— Е, хайде, разказвай.

Удсън се отпусна тежко на леглото на Пит и потърка очи.

— Няма много за разказване. Получих съобщението за телевизионната камера в момент, когато обикаляхме на около осемнайсет метра от морското дъно и запоявахме отворите на десния борд на палуба В. Отидох на кърмата, за да проверя какво става и заварих Мънк да лежи на пода с хлътнало ляво слепоочие.

— Имаше ли някакви следи, които да подскажат какво е причинило удара?

— Очебийни като носа на Пинокио — отвърна Удсън. — Парченца кожа, кръв и косми бяха полепнали по ъгловия ръб на предпазния кожух на генератора.

— Не съм запознат с оборудването на „Сафо II“. Къде е монтиран той?

— На стената на десния борд, на около три метра от кърмата. Защитният кожух е поставен на петнайсет сантиметра над пода за по-лесен достъп за поддръжка на генератора.

— В такъв случай вероятно е било нещастен случай. Мънк може да се е спънал и падайки, да си е ударил главата в ръба.

— Може, но краката му тогава щяха да са в обратната посока.

— Какво общо имат краката му тук?

— Те сочеха към кърмата.

— Е, и?

— Нима не разбираш? — нетърпеливо попита Удсън. — Мънк трябва да е вървял към носовата част, когато е паднал.

Мъглявата картина в съзнанието на Пит започна да се прояснява. И той видя детайла от мозайката, който не пасваше.

— Кожухът на генератора се намира на стената на десния борд, значи дясното слепоочие на Мънк е трябвало да бъде сплескано, а не лявото.

— Позна.

— Какво е причинило неизправността на телевизионната камера?

— Неизправност нямаше. Някой беше метнал кърпа за лице върху обектива.

— Ами екипажът? Къде се намираше всеки един от членовете му?

— Аз боравех със струйника, а Сам Мъркър бе поел ролята на лоцман. Мънк беше станал от таблото с апаратурата, за да иде при накрайника, който е разположен на кърмата. Ние бяхме втората вахта. Първата включваше Джак Донован…

— Русият младеж ли, строителният инженер от Океанографския технически институт?

— Точно той. И още, лейтенант Лиън Лукас, техникът по спасителните операции, назначен от Военноморските сили, и Бен Дръмър. Те и тримата спяха в леглата си.