Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Ще е сраснал, наистина. — Дана направи знак за осветлението. Лампите светнаха и тя примигна няколко пъти от ярката светлина, докато разпозна накрая задалия въпроса мъж. Той беше на средна възраст, с дълга кестенява коса и с големи очила с телени рамки.

— Когато бъде изчислено, че корабът има достатъчно въздух, за да бъде повдигнат към повърхността, въздушният тръбопровод ще бъде откачен от корпуса и приспособен да вкара електролитен химикал, обработен от фирмата „Майърс-Ленц“, в дънната утайка около кила на „Титаник“. Получената реакция ще предизвика молекулите в тинята да се разпаднат и да образуват възглавница от мехури, която ще премахне триенето и ще позволи на огромния корпус да се изтръгне от всмукателните сили.

Друг мъж вдигна ръка.

— Ако операцията мине успешно и „Титаник“ започне да се издига към повърхността, няма ли вероятност да се прекатури? Четири хиляди метра е дълъг път за едно небалансирано тяло от четирийсет и пет хиляди тона да се задържи изправено.

— Прав сте. Съществува възможност да се прекатури, но ние възнамеряваме да оставим достатъчно количество вода в долните му трюмове, която да изпълнява ролята на баласт и да предотврати подобна вероятност.

Млада жена, с мъжки вид, стана и махна с ръка.

— Доктор Сийграм! Кони Санчес от „Фимейл Еминънс Уийкли“. На моите читатели ще им бъде любопитно да научат какви защитни механизми сте си изработили лично вие, за да съперничите всекидневно на егоистичните и твърдоглави мъже в област, в която те преобладават?

Публиката от репортери посрещна въпроса с неловко мълчание. Божичко, помисли си Дана, трябваше да го очаквам рано или късно. Тя излезе иззад катедрата и се облегна на нея с небрежна и доста предизвикателна поза.

— Отговорът ми, госпожице Санчес, няма нищо общо с темата.

— Значи се измъквате — продължи Кони Санчес с надменна усмивка.

Дана не обърна внимание на язвителната забележка.

— Преди всичко, намирам, че едва ли е необходим защитен механизъм. Моите колеги от мъжки пол уважават интелекта ми, затова приемат и мненията ми. Не е нужно да ходя без сутиен или да виря крака, за да привлека вниманието им. Второ, предпочитам да отстоявам позициите си и да се състезавам с колеги от моя пол, нещо, което съвсем не е странно, като имате предвид, че от петстотин и четирийсетте научни работника в състава на НЮМА сто и четиринайсет са жени. И трето, госпожице Санчес, единствените твърдоглавци, които имах нещастието да срещна през живота си, не бяха мъже, а от женската половина на човешкия род.

За няколко секунди над залата се слегна оглушителна тишина. После изведнъж глас от публиката наруши потискащото мълчание.

— Браво, докторе! — провикна се дребната жена с белите коси от „Чикаго Дейли“. — Добре я наредихте.

Надигна се вълна от ръкопляскания, после буря от одобрителни възгласи заля залата. Закоравелите в битки вашингтонски новинари станаха на крака и с овации засвидетелстваха уважението си към Дана.

Кони Санчес седеше на мястото си и гледаше студено, пламнала от гняв. Дана видя как устните й оформиха думата „кучка“ и тя й отвърна със самодоволна, подигравателна усмивка, на която само жените са способни. Ласкателство, помисли си Дана, какво приятно чувство!

От ранно утро вятърът духаше неизменно от североизток. В късния следобед той се усили и премина в буря със скорост трийсет и пет морски възела; тя на свой ред надигна огромни вълни, които заподмятаха спасителните кораби като картонени чаши в машина за миене на съдове. Бушуващият вятър донесе със себе си сковаващ студ от пустеещите земи над Полярния кръг. Мъжете не смееха да излязат на заледените палуби. Не беше тайна, че най-голямата пречка за запазване на топлината беше вятърът. Човек се чувства много по-премалял от студ и отчаян при температура шест градуса над нулата и вятър със скорост трийсет и пет възела, отколкото при шест градуса под нулата без вятър. Вятърът ограбва топлината на тялото със същата бързина, с която тя се произвежда — противно състояние, познато като фактор на охлаждането.

Джоуел Фаркуър, метеорологът на „Каприкорн“, нает от Управлението на федералните метеорологични служби, не изглеждаше обезпокоен от бурята, която плющеше вън от оперативното помещение, и спокойно наблюдаваше апаратурата, която бе свързана с националните метеорологични сателити и на всеки двайсет и четири часа излъчваше по четири космически снимки на Северноатлантическия океан.