Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Значи да мислим за „Титаник“, когато му дойде времето. Само че пред нас все още стои проблемът с пресата. Как ще го разрешим?

— Много просто — безгрижно отговори Сандекър. — Ще постъпим така, както постъпва всеки пламенен народен избраник, когато съмнителната му репутация бъде разголена от гладните за скандали репортери.

— И как ще стане това?

— Ще свикаме пресконференция.

— Това е лудост. Ако Конгресът и обществеността подразберат, че сме хвърлили над три четвърти милиарда долара за тази работа, ще ни пометат като канзаско торнадо.

— Тогава ще играем покера на лъжеца и ще отрежем наполовина разходите по операцията за пред обществеността. Кой ще разбере? Няма начин да бъде разкрита истинската цифра.

— Пак не ми се нрави — упорстваше Сийграм. — Тия вашингтонски репортери са същински хирурзи, когато се стигне до дисекция на интервюирания по време на пресконференция. Ще ви нарежат на парчета като печена пуйка.

— Не става дума за мен — бавно рече Сандекър.

— А за кого? Положително не за мен. Аз съм малкият човек, който не е тук, нали не сте забравил?

— Имам предвид другиго. Някой, който не е осведомен за нашето задкулисно мошеничество. Някой специалист по потънали кораби, към когото пресата ще се отнесе с най-голямо внимание и уважение.

— И откъде ще изнамерите такъв образец на добродетелта?

— Страшно се радвам, че използва думата „добродетел“ — лукаво отвърна Сандекър. — Видиш ли, имах предвид жена ти.

Дана Сийграм стоеше самоуверено зад катедрата и ловко отговаряше на въпросите на осемдесетината репортери, изпълнили залата на щаба на НЮМА. Непрекъснато усмихната, тя излъчваше доволния вид на жена, която е удовлетворена от себе си и знае, че ще бъде оценена. Беше облечена с пола портфейл с цвят на изпечена глина и плетена блуза с дълбоко шпиц деколте, умело подчертано с малък махагонов гердан. Беше висока, привлекателна и елегантна — външен вид, който веднага поставяше инквизиторите й в неизгодно положение.

В лявата част на залата се изправи белокоса жена и вдигна ръка.

— Доктор Сийграм?

Дана кимна грациозно.

— Доктор Сийграм, читателите на моя вестник „Чикаго Дейли“, ще искат да знаят защо правителството харчи милиони, за да извади един стар, ръждясал кораб? Не можеше ли тези пари да бъдат използвани за нещо по-полезно, да речем за подобряване условията на живот на бедните или за крещящата нужда от благоустрояване на крайни квартали?

— С удоволствие ще ви осветля по въпроса — каза Дана. — Преди всичко изваждането на „Титаник“ не е прахосване на пари. Бяха предвидени двеста и деветдесет милиона долара, а засега ние сме доста под тази сума и, ще добавя, много напред според програмата.

— Не смятате ли, че това са доста пари?

— Не, ако вземете предвид предполагаемата възвръщаемост. Видите ли, „Титаник“ е същински склад за съкровища. Изчисленията възлизат на над триста милиона долара. На борда му все още се намират бижутата и ценностите на пътниците — имуществото само в една самостоятелна кабина е равностойно на четвърт милион долара. После има и корабни приспособления, както и мебелировка и скъпоценна украса, някои от които може и да са оцелели. Един колекционер на драго сърце би платил в порядъка между пет и десет хиляди долара за единичен съд от порцеланов сервиз или за кристална чаша от салона за хранене на първа класа. Не, дами и господа, това е единственият случай, в който, извинете ме за израза, правителствен проект не е ограбил данъкоплатците. Ние ще извлечем печалба в долари и печалба в исторически творения на човека от една отминала епоха, а да не говорим за огромното богатство от данни за морската наука и технология.

— Доктор Сийграм? — обръщението дойде от висок мъж с изпито лице, от задния ред на залата. — Ние нямахме време да прочетем изявлението за пресата, което раздадохте в началото, затова, моля, бихте ли ни осведомили за механизмите на операцията по изваждането на парахода?

— Радвам се, че ми задавате този въпрос — засмя се Дана. — Най-сериозно, извинете ме за изтърканото клише, но въпросът ви, господине, ме подсети да ви покажа няколко диапозитива, които ще спомогнат да бъдат обяснени немалкото загадки, свързани с проекта. — Тя се обърна към кулисите на сцената. — Изгасете осветлението, ако обичате.

Залата се затъмни и върху екрана над и зад катедрата се появи първият диапозитив.

— Започваме с комбинация от над осемдесет снимки, подредени една до друга, за да покажем положението на „Титаник“ на морското дъно. За щастие той е изправен, с лек наклон наляво, което предоставя удобен достъп и възможност да бъде уплътнена пукнатината, дълга деветдесет метра, получена от айсберга.