Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Огромен разкош изпълваше тъмнината оттатък вратите и страничните отвори. В какво ли състояние щяха да бъдат плувният басейн, кортът за скоуш и турските бани? Дали в приемната зала щеше все още да виси някое изгнило парче от великолепната гобленена тъкан? Ами бронзовият часовник над голямото стълбище, кристалните полилеи в елегантното „Кафе Паризиен“ или нежно украсеният таван на салона за хранене в първа класа? Възможно ли е някъде в сянката на мостика да лежат костите на капитан Едуард Дж. Смит? Какви ли тайни щяха да се разбулят от този някога плаващ колосален палат, ако той отново посрещне слънцето?

Лампичката на стробоскопа върху телевизионните камери на подводницата като че ли не спираше да мига, докато малкият нашественик обикаляше около огромния корпус. Голяма шейсетсантиметрова риба с миша опашка, огромни очи и с тежка защитна обвивка на главата се шмугна над наклонените палуби, без ни най-малко да се притесни от пламналите светлинни лъчи.

След известно време, равносилно едва ли не на часове, подводницата, с лицата на екипажа й, все още залепени за илюминаторите, се издигна над покрива на салона на първа класа, повися още миг-два, после пусна малка капсула с електронен сигнал. Нискочестотните й импулси сега щяха да представляват лесен за проследяване указател за бъдещите водолази към потъналия параход. Най-накрая подводницата извърши лек завой нагоре, загаси светлините си и изчезна в тъмнината, откъдето беше дошла.

С изключение на няколкото искрици на морски живот, успели по някакъв начин да се приспособят и оцелеят в черното, режещо от студ обкръжение, „Титаник“ отново остана самотен. Но скоро щяха да дойдат други подводници и той пак щеше да почувства работата на човешки инструменти по стоманения си кожух, както преди много години, когато се бе намирал на стапелите на корабостроителната фирма „Харланд и Уолф“ в Белфаст. Тогава може би лайнерът щеше да влезе най-накрая в първото си пристанище.

Май 1988

С премерени и точни жестове съветският генерален секретар Георги Антонов запали лулата си и огледа лицата на мъжете, заели места около дългата заседателна маса от махагон.

От дясната му страна седяха адмирал Борис Слоюк, директор на Съветското военноморско разузнаване, и помощникът му, капитан Превлов. Срещу тях бяха Владимир Полевой, началник на управлението за чуждестранна тайна информация към КГБ, и Василий Тилевич, маршал на Съветския съюз и главен директор на Съветската служба за сигурност.

Антонов мина направо на въпроса.

— Така значи, явно, американците са твърдо решени да извадят „Титаник“ на повърхността. — В продължение на няколко минути той прегледа писмените сведения пред себе си и продължи: — Както личи, доста дълго са се подготвяли. Два снабдителни кораба, плаващи бази, четири дълбоководни подводници. — Обърна се към адмирал Слоюк и Превлов: — Имаме ли наблюдател в района?

Превлов кимна.

— Океанографският научноизследователски кораб „Михаил Курков“ кръстосва периметъра на операцията по изваждането под командването на капитан Иван Пароткин.

— Познавам лично Пароткин — добави Слоюк. — Той е добър мореплавател.

— Американците трябва да имат някакви основателни подбуди, щом изразходват стотици милиони долари в опити да извадят седемдесет и шест годишен пълен боклук — продължи Антонов.

— Имат основателни подбуди — потвърди с мрачен израз Слоюк. — Подбуди, които застрашават нашата сигурност. — Той кимна към Превлов, който, започвайки от Антонов, раздаде на мъжете около масата по една червена папка, озаглавена „Сицилиански проект“. — Тъкмо затова свиках днешното съвещание. Моите хора са открили схематични планове за нова тайна американска отбранителна система. Струва ми се, че ще намерите материала за потресаващ, та дори и плашещ.

Антонов и останалите отвориха папките и се задълбочиха в четене. През близо петте минути, докато четеше, съветският генерален секретар хвърляше от време на време поглед към Слоюк. По лицето му се смени широка гама от изражения, като се почнеше от професионалния интерес, последван от откровен смут и удивление, та се стигнеше накрая до смайващо прозрение.

— Това е невероятно, адмирал Слоюк, напълно невероятно.

— Възможна ли е такава отбранителна система? — попита маршал Тилевич.

— Зададох същия въпрос на петима от нашите най-уважавани учени. Те бяха единодушни, че теоретически такава система е осъществима, при условие че е налице достатъчно силен източник на мощност.