Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Офицерът му подаде слушалките, излезе от хидролокаторния отсек и по широкото, извито стълбище стигна до командния пост, нервния център на „Драгънфиш“. Той се приближи до един среден на ръст мъж, с кръгло лице и сивеещи мустаци, на чиято яка се виждаха отличителните за чина командир знаци във вид на дъбови листа.

— Наистина е „Титаник“, сър. Предават с чук сигнал SOS.

— Да няма грешка?

— Не, сър. Източникът е потвърден. — Офицерът направи пауза, след което попита: — Ще се отзовем ли?

Командирът се замисли.

— Нарежданията бяха да осигурим Тюлените и да отстраним „Михаил Курков“, както и да останем незабелязани, в случай че руснаците решат да направят последен опит с някоя от техните подводници. Ще се окажем в много неизгодно положение, ако излезем на повърхността и напуснем позицията си, за да го защитим.

— При последния ни оглед той изглеждаше в доста лошо състояние. Може би потъва.

— В такъв случай екипажът му щеше да крещи за помощ по всяка възможна радиочестота… — Командирът замълча и присви очи. Направи няколко крачки до отсека за радиовръзка и надникна вътре.

— Кога беше последното съобщение, изпратено от „Титаник“?

Единият от радистите прегледа страницата в дневника.

— Минути преди осемнайсет часа вчера, командире. Поискаха последни данни за скоростта и посоката на урагана.

Командирът кимна и се обърна към офицера.

— Не са предавали повече от дванайсет часа. Може би имат повреда в радиото.

— Много е вероятно.

— Я да хвърлим един поглед — каза командирът. — Вдигни перископа.

Тръбата на перископа бавно забръмча, докато се изправяше. Командирът хвана ръчките и погледна през окуляра.

— Вижда се доста добре. Наклонил се е силно надясно и е потънал откъм носа, но не е чак толкова зле, за да го смятаме, че е в опасност. Не се развяват флагчета за помощ. На палубите няма никой… един момент, вземам си думите назад. Виждам човек на покрива на командния мостик. — Командирът засили увеличението. — Мили боже! — промълви той. — Това е жена.

Офицерът го погледна изумен.

— Жена ли казахте, сър?

— Виж сам.

Офицерът погледна. Наистина върху мостика на „Титаник“ стоеше млада жена. Размахваше нещо като сутиен.

Десет минути по-късно „Драгънфиш“ беше излязъл на повърхността и лежеше в сянката на „Титаник“.

След още трийсет минути резервното гориво от допълнителния дизелов двигател на подводницата бе насочено по извита над бурните вълни тръба и безпрепятствено потече в набързо пробития трюм в корпуса на „Титаник“.

— Това е от „Драгънфиш“ — каза адмирал Кемпър, докато четеше последното от дълга поредица съобщения. — Капитанът й изпратил работна група на борда на „Титаник“ в помощ на Пит и спасителния му екип. Уведомява, че корабът ще остане на повърхността по време на тегленето, независимо от многобройните течове — стига, разбира се, да не го връхлети друг ураган.

— Да благодарим на Бога за дребните милости — въздъхна маршал Колинс между две прозевки.

— Съобщава още — продължи Кемпър, — че госпожа Сийграм е на борда на „Титаник“ и е в изключителна сценична форма, каквото и да означава това.

Мел Донър излезе от банята. Върху ръката му още имаше преметната хавлиена кърпа.

— Бихте ли повторили, адмирале?

— Капитанът на „Драгънфиш“ съобщава, че госпожа Сийграм е жива и здрава.

Донър се втурна към Сийграм, който спеше неспокойно на канапето и го разтърси.

— Джийн! Събуди се! Намерили са Дана! Тя е добре!

Очите на Сийграм се отвориха и известно време той загледа Донър, а по лицето му бавно се изписваше изумление.

— Дана… Дана е жива?

— Да, вероятно е била на „Титаник“ по време на бурята.

— Но как се е озовала там?

— Още не знаем подробности. Ще трябва да изчакаме. Но най-важното е, че Дана е на сигурно място и „Титаник“ не е потънал.

Сийграм хвана с ръце главата си и остана така, превит надве. После тихо се разрида.

Адмирал Кемпър с облекчение прие отвличането на вниманието от страна на доста уморения командир Кийт, който влезе в този момент и му подаде ново известие.

— Това пък е от адмирал Сандекър — оповести Кемпър. — Мисля, че за вас, господин Никълсън, ще бъде интересно да научите какво съобщава той.

Уорън Никълсън и маршал Колинс се отделиха от Сийграм и наобиколиха бюрото на Кемпър.

— Думите на Сандекър: „Гостуващи роднини бяха забавлявани и настанени в стая за гости. Снощи, по време на увеселението, нещо ми влезе в окото, но си доставих удоволствието да попея с пълен глас някои любими стари песни, като «Сребърни нишки сред златото». Поздрави братовчеда Уорън и му кажи, че съм му приготвил подарък. Приятно прекарване. Как ми се иска да сте тук! Подписаният Сандекър“.