Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Накрая тя го избута настрана и седна. Сви колене и се приведе над тях, с кръстосани ходила.

— Как бях?

— Като тигър в спазми — отвърна Пит.

— Не знаех, че ще се получи така.

— Бих искал да имам сребърен долар за всяко момиче, което казва съвсем същите думи, когато изпадне в такава възбуда.

— Нямаш представа какво значи вътрешностите ти да кипят едновременно от болка и удоволствие.

— Смея да твърдя, че наистина нямам представа. Освобождаването на жената пламти отвътре. Еротичното усещане у мъжа е по-скоро външно. Откъдето и да го погледнеш, сексът си е женска игра.

— Какво знаеш за президента? — неочаквано попита тя с мек, носталгичен тон.

Пит я погледна развеселен и изненадан.

— За президента ли? Какво се сети за него в такъв момент?

— Чух, че бил истински мъж.

— Не мога да ти кажа. Не съм спал с него.

Тя не обърна внимание на забележката му.

— Ако имахме жена президент и тя искаше да се люби с теб, какво щеше да направиш?

— Добро или зло на родината ни — отвърна Пит. — Какво целиш с този разговор?

— Отговори на въпроса ми. Би ли легнал с нея?

— Зависи.

— От какво?

— Президент или не, не бих могъл да заставя оръдието си да бъде в готовност, ако тя е седемдесетгодишна, плоска и с кожа на суха слива. Затова от мъжете не стават добри проститутки.

Дана бавно се усмихна и притвори очи.

— Люби ме пак.

— Защо? За да дадеш свобода на въображението си и да си представяш, че те люби главнокомандващият?

Очите й се присвиха.

— Това притеснява ли те?

— Няма да ти остана длъжен. Аз пък ще си представям, че ти си Ашли Флеминг.

Тюленът, който охраняваше в коридора отвън, отключи наскоро смазаната брава и отвори вратата. Превлов надигна глава, както се беше свил на пода в самостоятелната кабина С-95. Тюленът, с готов за стрелба М-24, го огледа внимателно, после се отдръпна, за да пропусне мъжа зад него да влезе.

Мъжът носеше дипломатическо куфарче и беше облечен в делови костюм, който плачеше за ютия. По устните му премина лека усмивка, когато в изпитателния проучващ поглед на Превлов пролича изненада от разпознаването.

— Капитан Превлов, аз съм Уорън Никълсън.

— Знам — каза Превлов, изправи се на крака и много учтиво направи лек поклон. — Не бях подготвен да посрещна самия главен директор на Централното разузнавателно управление. Поне не при тези доста неприятни обстоятелства.

— Дойдох, за да ви придружа лично до Съединените щати.

— Поласкан съм.

— Ние сме поласканите, капитан Превлов. Вас ви смятат за доста голяма риба.

— Значи се очертава процес с международен отзвук, допълнено със сериозни обвинения срещу моето правителство за извършване на пиратски акт в бурно море.

Никълсън се усмихна отново.

— Не, опасявам се, че измяната ви ще остане една добре запазена тайна, като се изключат няколко високопоставени членове на вашето и на моето правителство.

Превлов погледна накриво.

— Измяна ли? — явно, не беше това, което очакваше.

Никълсън кимна мълчаливо.

— Няма начин, по който да ме накарате да дезертирам доброволно — мрачно каза Превлов. — Ще го отричам при всяка възможност.

— Благороден жест — сви рамене Никълсън. — Но тъй като няма да има никакъв процес, никакъв разпит, вашият единствен начин да се измъкнете ще бъде молба за политическо убежище.

— Казахте „никакъв разпит“. Ще трябва да ви обвиня в лъжа, господин Никълсън. Нито една добра разузнавателна служба не би пропуснала възможността да измъкне сведения, които човек в моето положение би могъл да им даде.

— Какви сведения? — попита Никълсън. — Вие не можете да ни кажете нищо повече от това, което вече знаем.

Превлов беше изваден от равновесие. Предположение, трябва да стигна до някакво предположение, помисли си той. Имаше само един начин, по който американците биха могли да се доберат до купищата поверителни сведения на съветското разузнаване, заключени в папките в кабинета му в Москва. Средата на мозайката оставаше недовършена, но очертанията й си идваха точно на място. Той срещна твърдия поглед на Никълсън и тихо заговори.

— Лейтенант Марганин е един от вашите хора. — Беше повече твърдение, отколкото въпрос.

— Да — кимна Никълсън. — Името му е Хари Коскоски и е роден в Нюарк, Ню Джърси.

— Не е възможно — каза Превлов. — Аз лично проверих всеки етап от живота на Павел Марганин. Той е роден и израснал в Комсомолск на Амур. Произхожда от семейство на шивачи.