Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Но, скипър — запротестира един от хората му, — това не е първото пристигане на „QE II“ 7 7 QE II — голям пътнически кораб, собственост на компанията „Кюнард“, пътуващ по линията Саутхемптън — Ню Йорк. Извършва също и околосветски маршрути. Смята се за един от най-удобните и скъпи плавателни съдове. — Б.пр. или на „Нормандия“. Това тук не е нищо повече от едно старо корито, мъртъв кораб.

— Старо корито е задникът ти! — кресна Муни. — Този кораб, който виждаш тук, е най-известният лайнер на всички времена. Какво като е малко разнебитен и пристига с известно закъснение. На кого му пука? Пусни маркучите и надуй сирената.

Получи се повторно представяне на изваждането на „Титаник“, но в много по-грандиозен мащаб. Докато водата шуртеше на големи струи върху пожарникарската лодка на Муни, а сирената й отекваше в градските небостъргачи, още една пожарникарска лодка последва примера й, и още една. После запищяха свирките на товарните кораби в пристанището. Към шумотевицата се включиха и клаксоните на колите, наредени покрай бреговете на Ню Джърси, Манхатън и Бруклин, последвани от радостни викове и скандирания на милиони гърла.

Звукът, започнал като незначителен пронизителен писък на самотна свирка, сега растеше ли, растеше, докато се превърна в гръмогласен хаос, който разтърси земята и раздрънча всички прозорци в града. Това беше момент, който отекна по всички океани на света.

„Титаник“ бе хвърлил котва.

Хиляди посрещачи задръстиха дока, където беше вързан „Титаник“. Тълпящите се като мравуняк маси се състояха от кореспонденти, национални величия, кордон от стреснати полицаи и множество непоканени, които се катереха по оградата на пристанищната работилница. Всички опити на охраната да въведе ред останаха напразни.

Цяла батарея от репортери и оператори нахлу по подвижното мостче и наобиколи адмирал Сандекър, който стоеше като победоносен Цезар на стъпалата на главното стълбище, което се издигаше в залата за приеми на палуба Д.

Това беше големият миг на Сандекър и дори впряг диви коне не бяха в състояние да го откъснат от „Титаник“ през този ден. Той никога не пропускаше възможността да направи добра реклама в името на Националната подводна и морска служба, а това беше случай, в който щеше да се постарае да извлече полза от всеки вестникарски ред, от всяка телевизионна секунда. Той омайваше репортерите с колоритни описания на подвизите на спасителния екип, гледаше право в подвижните камери и се усмихваше, усмихваше, усмихваше. Адмиралът беше в своя собствен рай.

Пит не даваше пет пари за фанфарите; точно в този момент неговата представа за рай беше душ и чисто, меко легло. Той си проправи път по мостчето надолу към дока и се смеси с тълпата. Мислеше, че почти се е измъкнал, когато един телевизионен коментатор се втурна напред и пъхна микрофон под носа му.

— Хей, приятелче, ти член ли си на спасителния екип на „Титаник“?

— Не, работя на пристанището — отвърна Пит, махайки като селяндур пред камерата.

Лицето на коментатора помръкна.

— Изключи, Джо — извика той на оператора си. — Попаднахме на лентяй. — После се обърна и се запромъква към кораба, като крещеше на тълпата да не настъпва кабела на микрофона му.

Шест преки по-нататък и половин час по-късно Пит успя да намери таксиметров шофьор, който беше заинтересуван повече от идеята да припечели нещо, отколкото да хвърля влюбени погледи към изваден от океана разбит кораб.

— Накъде? — попита шофьорът.

Пит се поколеба, погледна мръсната потна риза и панталоните под скъсаната си и не по-малко омърляна шуба. Нямаше нужда от огледало, за да види кървясалите очи и сенките си от недоспиване. Като нищо можеше да мине за истински бездомник от Бауъри 8 8 Бауъри — улица в източен Манхатън, на която от началото на века се намират множество евтини хотели, приюти за бездомници и долнопробни кръчми. — Б.пр. . Но после си помисли: какво от това, по дяволите, та той току-що беше слязъл от презокеанския лайнер, който някога е бил най-престижният в света.

— Кой е най-луксозният и скъп хотел в града?

— „Пиър“, на Пето авеню и Шейсет и първа, но не е евтин.

— Тогава към „Пиър“.

Шофьорът огледа през рамо Пит и сбърчи нос. После сви рамене и се включи в движението. Отне му по-малко от половин час, за да стигне до тротоара пред „Пиър“, който гледаше към Сентръл парк.

Пит плати за таксито, влезе през въртящата се врата и се упъти към рецепцията.