Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Вярно, истинският Марганин беше руснак.

— Тогава вашият човек е двоен агент, подставено лице?

— Уредихме го преди четири години, когато един от вашите ракеторазрушители тип „Кашин“ експлодира и потъна в Индийския океан. Марганин беше един от малцината оцелели. Беше открит във водата от петролен танкер „Ексон“, но умрял малко преди да влязат в пристанището на Хонолулу. Това беше рядко срещана възможност и трябваше да действаме бързо. От всички наши агенти, говорещи руски, Коскоски най-добре отговаряше на физическите данни на Марганин. Променихме лицето му хирургически, за да изглежда, сякаш е било изменено от експлозията, след което го закарахме със самолет на един малък забутан остров, отдалечен на двеста мили от мястото, където потъна корабът ви. Когато нашият фалшив съветски моряк най-накрая беше открит от местните рибари и върнат в Русия, той се намираше в делириум и имаше силен пристъп на амнезия.

— Останалото ми е известно — надуто каза Превлов. — Ние не само че възстановихме лицето му чрез пластична операция, така че да прилича на истинския Марганин, но и го просветихме относно историята на личния му живот.

— Горе-долу така стоят нещата.

— Блестящ удар, господин Никълсън.

— След като го казва един от най-уважаваните хора в съветското разузнаване, за мен това е изключителен комплимент.

— В такъв случай целият план за превземането на „Титаник“ е бил тайно подготвен от ЦРУ и осъществен чрез Марганин.

— Коскоски, или нареченият още Марганин, беше сигурен, че вие ще приемете плана, и така и стана.

Превлов погледна към пода. Трябвало е да се досети, трябвало е да предположи, ако беше заподозрял още от самото начало, че Марганин бавно и подмолно е нагласявал врата му на гилотината. Не е трябвало, изобщо не е трябвало да се хваща на въдицата; но суетата му го доведе до падението и той се примири.

— И докъде води всичко това? — тъжно попита Превлов.

— Марганин вече е представил солидно доказателство за вашите, извинете ме за израза, предателски дейности и е доказал, с помощта на изфабрикувани факти, че още от самото начало вие сте планирали мисията на „Титаник“ да се провали. Видите ли, капитане, следата, която води до вашата измяна, беше оформяна близо две години. Вие самият подпомогнахте значително нещата със слабостта ви към прекалено скъпи навици. На вашите началници не остава нищо друго, освен да направят заключение, че сте се продали на много висока цена.

— А ако го отрека?

— Кой ще ви повярва? Осмелявам се да добавя, че името ви е вече в съветския списък за ликвидиране.

— Тогава какво ще стане с мен?

— Имате две възможности. Първата, можем да ви освободим след известен период от време.

— Няма да оцелея повече от седмица. Добре съм запознат с мрежата от наемни убийци на КГБ.

— Другата възможност е да работите за нас. — Никълсън замълча, поколеба се, после погледна Превлов право в очите. — Вие сте изключителен мъж, капитане, най-добрият във вашата област. Ние не обичаме големите умове да се пропиляват. Няма защо да ви описвам ползата от вас за западното разузнаване. Точно затова възнамерявам да ви натоваря с нови задачи. Метод на работа, който ще се окаже напълно подходящ за вас.

— Предполагам, че трябва да съм благодарен за това — отбеляза сухо Превлов.

— Чертите на лицето ви ще бъдат променени, разбира се. Ще изкарате един сбит курс по английски и американски идиоми, както и по нашата история, спорт, музика и забавления. Накрая няма да има и следа от предишната ви обвивка, върху която КГБ да спре око.

Очите на Превлов започнаха да се изпълват с интерес.

— Заплатата ви ще бъде четирийсет хиляди на година, плюс личните ви разноски и кола.

— Четирийсет хиляди долара? — попита Превлов, опитвайки се да прозвучи небрежно.

— С тях ще може да се купи доста бомбайски джин. — Никълсън се ухили като вълк, седнал да вечеря с плашлив заек. — Мисля, че ако наистина опитате, капитан Превлов, може и да ви харесат удоволствията на нашия упадъчен западен начин на живот. Не сте ли съгласен?

Превлов не отговори няколко секунди. Но изборът беше очевиден: постоянен страх срещу дълъг и приятен живот.

— Печелите, Никълсън.

Никълсън му подаде ръка и остана леко изненадан от сълзите, които бликнаха в очите на Превлов.

Последните часове на продължителното буксирно теглене преминаха под чисто и слънчево небе, с игрив вятър, който нежно подбутваше дългите океански вълни към брега и леко погалваше зелените им, извити гърбове.