Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Адмиралът има странен начин на изразяване — отбеляза президентът. — Какво всъщност се опитва да ни каже?

Кемпър го погледна смутен.

— Явно руснаците са се качили на борда по време на затишието на урагана.

— Явно — ледено подчерта президентът.

— „Сребърни нишки сред златото“ — обади се въодушевено Никълсън. — Сребро и злато. Те са хванали двамата тайни агенти.

— А твоят подарък, братовчеде Уорън — намеси се Колинс, ухилен до уши, — вероятно не е никой друг, освен капитан Андре Превлов.

— Наложително е да се кача час по-скоро на борда на лайнера — обърна се Никълсън към Кемпър. — Кога най-рано можете да ми осигурите превоз дотам, адмирале?

Кемпър вече се пресягаше към телефона.

— В порядъка на трийсет минути мога да те кача на самолет на военноморските сили, който ще те свали до Вийчърс Айлънд. Оттам можеш да вземеш вертолет до „Титаник“.

Президентът се приближи до големия прозорец и се загледа в изгряващото слънце, което се подаваше над източния хоризонт и пръскаше лъчи към ленивите води на Потомак. Той отвори уста и се прозя с наслада.

Дана се облегна на предния релинг на командния мостик на „Титаник“ и затвори очи. Океанският бриз рошеше меднорусата й коса и щипеше лицето й. Тя се чувстваше успокоена, свободна и напълно отпусната. Все едно, че летеше.

Сега знаеше, че никога не би могла да се върне назад и да стане отново нарисуваната кукла, която представляваше Дана Сийграм само преди два дни. Беше решила — ще се разведе с Джийн. Между тях вече нищо нямаше смисъл, поне за нея. Момичето, което той беше обичал, беше мъртво и никога нямаше да се върне. Мисълта й донесе облекчение. Това беше нейното прераждане. Да започне отново, на чисто, без да се съобразява с никакви правила.

— Давам един долар, за да узная мислите ти.

Тя отвори очи и видя насреща си ухиленото и току-що избръснато лице на Дърк Пит.

— Мислех, че се дава по едно пени.

— Рано или късно инфлацията се отразява на всичко.

Двамата постояха известно време без да разговарят и наблюдаваха как „Уолъс“ и „Морс“ опъваха огромното въже, което водеше към носа на „Титаник“. Чийф Баском и хората му проверяваха влекателното въже и нанасяха грес върху „пълзуна“, за да улеснят триенето. Ръководителят вдигна поглед и им махна с ръка.

— Ще ми се това пътуване никога да не свършва — промълви Дана, докато двамата махаха в отговор. — Колкото е странно, толкова е и чудесно. — Тя неочаквано се обърна и сложи ръката си върху неговата. — Обещай ми, че никога няма да видим Ню Йорк. Обещай ми, че ще продължим да плаваме завинаги, като Летящия холандец.

— Ще плаваме завинаги.

Тя обви ръце около врата му и се притисна към него.

— Дърк, Дърк! — прошепна настойчиво тя. — Нищо вече няма значение. Искам те. Искам те сега, без всъщност да знам защо.

— Причината вероятно е в мястото — отвърна спокойно Пит.

Той я хвана за ръка и я поведе надолу по главното стълбище, към спалните на единия от двата луксозни апартамента на палуба Б.

— Заповядайте, мадам. Това е апартаментът с най-хубавите стаи в целия параход. Цената за пътуване в една посока е някъде около четири хиляди долара. Става дума, естествено, за цени от 1912. Заради светлината в очите ви обаче, ще ви издействам едно добро намаление. — Той я вдигна на ръце и я отнесе на леглото. То беше почистено от тинята и мухъла, и беше покрито с няколко одеяла.

Дана погледна леглото с ококорени очи.

— Ти дори си го приготвил?

— Казано най-просто, и аз като малката мравка, която преместила каучуковото дърво, също хранех големи надежди.

— Знаеш ли какво си ти?

— Копеле, развратник, сатир… бих могъл да измисля още една дузина подходящи определения.

Тя го погледна с тайнствена, женска усмивка.

— Не, нищо подобно. Дори и един сатир не би бил толкова предвидлив.

Той доближи устни до нейните и я целуна така силно, че тя изстена.

Поведението й в леглото го завари неподготвен. Той очакваше тяло, което просто ще е отзивчиво. В замяна се оказа залят от надигащи се, бурни вълни от плът, пронизителни писъци, които трябваше да заглушава с длан, нокти, които издълбаха кървави следи в гърба му и накрая, тихо, мокро ридаене във врата му. Не можеше да не се запита дали всички съпруги разцъфтяваха с подобна страст, когато за първи път правят любов с друг мъж. Бурята продължи близо час и влажният парфюм на потна кожа се просмука във въздуха на старата, плесенясала, призрачна спалня.