Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Нещо обезпокояващо?

— Осем реактивни самолета, на сто и двайсет мили западно, които се приближават бързо.

— Надводни морски съдове?

— Два малки кораба на координати две-четири-пет, на двайсет и една мили югозападно.

— Вероятно са влекачите, които се връщат — предположи първият офицер.

Пароткин кимна.

— Самолетите ме безпокоят. След десет минути ще са над нас. Ядрената глава заредена ли е?

— Да, капитане.

— Тогава започвайте броенето.

Първият офицер предаде заповедта по телефона, след което двамата излязоха отвън, застанаха от дясната страна на мостика и започнаха да наблюдават как предният люк на трюма плавно се измества и „Стоски“, осемметровата ракета земя-земя, бавно се издига във влажния утринен въздух.

— Една минута до изстрелване — прозвуча от високоговорителя на мостика гласът на техника, отговарящ за ракетата.

Пароткин насочи бинокъла към „Титаник“ в далечината. Можеше да различи само контурите му на фона на събраните на хоризонта сиви облаци. По тялото му премина едва забележима тръпка. Очите му придобиха леко тъжно изражение. Знаеше, че моряците щяха завинаги да го прокълнат и запомнят като капитана, изпратил безпомощния и възкръснал океански лайнер обратно в неговия гроб на дъното на морето. Беше се стегнал в очакване на рева от двигателя на ракетата и голямата експлозия, която щеше да превърне „Титаник“ в хиляди миниатюрни частици, когато чу звука на тичащи стъпки откъм рубката и радистът нахълта в мостика.

— Капитане! — изломоти той. — Спешен сигнал от американска подводница!

— Трийсет секунди до изстрелване — разнесе се гласът от интеркома.

Докато подаваше съобщението на Пароткин, в очите на радиста се четеше неприкрита паника. То гласеше:

КОРАБ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ДРАГЪНФИШ ДО МИХАИЛ КУРКОВ НА СССР КОРАБОКРУШИРАЛИЯТ МОРСКИ СЪД КРАЛСКИЯТ ПОЩЕНСКИ КОРАБ ТИТАНИК ПОД ЗАЩИТА НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ ВСЕКИ ОТКРИТ АКТ НА АГРЕСИЯ ОТ ВАША СТРАНА ЩЕ ПРЕДИЗВИКА НЕЗАБАВНА ПОВТАРЯМ НЕЗАБАВНА ОТВЕТНА АТАКА

ПОДПИС КАПИТАН НА КОРАБ НА САЩ ДРАГЪНФИШ

— Десет секунди и започвам обратно броене — разнесе се кухият глас на ракетния техник. — Седем… шест…

Изражението на Пароткин беше като на човек получил току-що един милион рубли по пощата.

— … пет… четири… три…

— Преустановете броенето — нареди той с ясен глас, така че да нямаше недочули и неразбрали.

— Преустановете броенето — повтори първият офицер по телефона в мостика. По лицето му се стичаше пот. — И закрепете ракетата.

— Добре — рязко каза Пароткин. — На лицето му се появи усмивка. — Не е точно каквото ми бяха казали да направя, но мисля, че началниците на Съветските военноморски сили ще ме разберат. Все пак, „Михаил Курков“ е най-добрият кораб от този вид в целия свят. Ние не бихме искали да го унищожим само заради безразсъдната и глупава заповед на един човек, който без съмнение е мъртъв, нали?

— Напълно съм съгласен. — Първият офицер се усмихна в отговор. — Освен това нашите началници ще се заинтересуват как, независимо от цялата ни сложна техника за откриване, не сме успели да забележим присъствието на вражеска подводница буквално под носа ни. Изглежда, че американците много са напреднали в методите за подводно проникване.

— Сигурен съм, че на американците ще им стане много интересно като научат, че нашите океанографски научноизследователски морски съдове тайно носят на борда си ракети.

— Заповедите ви, капитане?

Пароткин наблюдаваше ракетата Стоски, която бавно се прибираше в маскировъчната капсула.

— Курс към родината. — Той се обърна и погледна над морето по посока на „Титаник“. Какво ли се беше случило с Превлов и хората му? Живи ли бяха или мъртви? Щеше ли някога да узнае истината?

Над него облаците започнаха да променят цвета си от сив в бял, а вятърът премина в ободряващ бриз. Самотна чайка се спусна от просветляващото се небе и започна да кръжи над съветския кораб. После, като че ли дочула по-настойчив зов от юг, размаха криле и отлетя към „Титаник“.

— Свършено е с нас — каза Спенсър толкова тихо, че Пит не беше сигурен дали го е чул.

— Какво каза?

— Свършено е с нас — повтори той с отпуснати устни. Лицето му беше изцапано с машинно масло и ръждива кал. — Безнадеждно е. Запушихме повечето от дупките, които Дръмър направи с горелката си, но морето така жестоко е повредило корпуса, че старчето поема вода по-бързо и от решето.