Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Бизаният принадлежи на руския народ — важно заяви Превлов. — Той е откраднат от земята ни от вашето правителство. Не ние сме крадците, а вие, Пит.

— Спорен въпрос. Ако беше историческо произведение на изкуството или национално съкровище, то нашият Държавен департамент несъмнено щеше да го върне обратно в Мурманск още със следващия кораб, но това е невъзможно, когато става дума за първостепенна съставка на стратегическо оръжие. Ако ролите ни бяха разменени, Превлов, вие също не бихте се отказали от него, и то по-твърдо от нас.

— Тогава ще се наложи да бъде унищожен.

— Грешите. Оръжие, което не отнема човешки живот, а само го закриля, никога не бива да се унищожава.

— Лицемерната ви философия потвърждава единствено, че нашите ръководители са съвсем наясно. Не можете да ни победите. Един ден, в недалечно бъдеще, драгоценният ви опит за демокрация ще последва пътя на гръцкия сенат. Ще остане като отрязък от една епоха, който ще бъде изучаван от студентите на комунизма, и нищо повече.

— Не затаявайте дъх, другарю. Такива като вас ще трябва да покажат доста повече умение, преди да са в състояние да ръководят света.

— Прочетете историята — каза Превлов със зловеща усмивка. — Народи, към които напреднали нации са се отнасяли през вековете като към варвари, накрая винаги са печелили.

Пит му се усмихна любезно в отговор, докато Тюлените поведоха Превлов, Мъркър и Дръмър по главното стълбище към една самостоятелна кабина, където щяха да бъдат затворени под засилена охрана.

Но усмивката на Пит не беше искрена. Превлов беше прав.

Накрая варварите винаги печелеха.

Юни 1988

Бавно, но сигурно ураганът Аманда стихваше. Той, който дълго щеше да се помни като Големият удар през 1988, за три дни и половина прекоси с опустошителна сила три хиляди мили в океана, но се оказа, ме тепърва му предстоеше да нанесе окончателния си удар. Както една супернова звезда засиява за последен път, преди да се стопи в небесния мрак, така и той изведнъж изви в източна посока и връхлетя върху полуостров Авалон в Нюфаундленд, помитайки брега от нос Рейс до залива Пауч.

За минути град след град се оказаха залети от потопа, рукнал от буреносните облаци. Няколко малки крайбрежни селца бяха отнесени в морето от обилната водна маса, стекла се с грохот от долините. Рибарски лодки бяха подгонени към сушата и захвърлени в неузнаваеми купчини от трески. В централната част на Сейнт Джонс бяха отнесени покриви, а улиците му се бяха превърнали в бързи пълноводни реки. В продължение на дни водата и електричеството бяха прекъснати, а храната не достигаше и трябваше да се разпределя на дажби, преди да пристигнат спасителните кораби.

Нямаше зарегистриран ураган, който да се е развихрял с такава сурова ярост, че ветровете му да го отведат толкова далече, с такава ужасяваща скорост. Едва ли някога щяха да бъдат оценени огромните загуби от щетите. Приблизителната оценка възлизаше на не по-малко от 250 милиона долара. 155 милиона от тях представляваха почти изцяло унищожената рибарска флота на Нюфаундленд. Девет нейни кораба бяха изчезнали в морето, а от екипажите на шест нямаше нито един оцелял. В затишието след урагана погребалният звън прозвуча между 300 и 325 пъти.

В ранните часове на петъчната утрин, д-р Райън Прескот седеше сам в главния офис на Ураганния център към НЮМА. Ураганът Аманда най-после бе минал по пътя си, свърши с разрушенията си, взе съответния брой човешки живота и чак тогава изчезна над залива Сейнт Лоурънс. Битката беше приключила; метеоролозите от центъра не можеха да направят нищо повече. След като цели седемдесет и два часа трескаво го бяха проследявали, без да мигнат, сега се бяха прибрали по домовете си, за да се наспят.

С кървясали и уморени очи Прескот огледа бюрата, отрупани с морски карти, таблици с данни, компютърни разпечатки и полупразни чаши от кафе, подовете, покрити с листове хартия, изписани с цифри и странни на вид метеорологични знаци. Погледна огромната стенна морска карта и мълчаливо прокле бурята. Неочакваният й завой на изток ги беше заварил неподготвени. Напълно нелогична особеност в разрез с всичко познато досега в историята на ураганите. Нито една зарегистрирана буря не се беше проявявала така непредсказуемо.

Ако само беше загатнала с нещо за предстоящото си отклонение, ако беше показала и най-малък намек за безумното си поведение, те може би щяха да успеят да предупредят своевременно населението на Нюфаундленд за предстоящата атака. Поне половината — сто и петдесет живота — можеха да бъдат спасени. Сто и петдесет мъже, жени и деца сега можеха да бъдат живи, ако своеобразната прищявка на майката природа не беше помела най-прецизните научни средства за прогнозиране на времето като евтини играчки.