Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Ами с един куршум, два заека — призна Мъркър. — Защо да отричам…

Мъркър бе прекъснат от къс приглушен изстрел от шмайзер, който долетя някъде от долните палуби. Превлов сви рамене и погледна към Сандекър.

— Опасявам се, че вашите хора долу създават главоболия. — Той извади цигарата от цигарето си и я стъпка с ботуша си. — Мисля, че този разговор продължи доста дълго. След няколко часа бурята ще стихне и „Михаил Курков“ ще се приготви за тегленето. Адмирал Сандекър, вие се погрижете вашите хора да задействат помпите. Дръмър ще ви покаже пробитите от него места под водолинията, за да може останалите от екипажа ви да заприщят течовете.

— Значи се връщаме към игрите на мъчения — каза презрително Сандекър.

— Аз приключих с игрите, адмирале. — В погледа на Превлов се четеше решителност. Той заговори на един от охранителите си — нисък мъж с груб и бандитски вид, същият, който бе смушкал Сандекър в кръста отстрани. — Това е Буски, много прям човек и се оказа най-добрият стрелец в полка си. Освен това разбира малко английски, поне дотолкова, че да превежда цифри. — Той се обърна към мъжа. — Буски, започвам да броя. Като стигна до пет, ще стреляш в дясното рамо на госпожа Сийграм. На десет, в лявото, на петнайсет, в дясното й коляно и така нататък, докато адмирал Сандекър пречупи упорството си да не ни сътрудничи.

— Какъв делови замисъл — обади се Пит. — И като ви свършим работата, ще ни застреляте, ще окачите нещо тежко на шиите и ще ни метнете в морето, та никой да не ни намери. После ще заявите, че ние сме изоставили кораба, качили сме се на вертолета, който, разбира се, за ваше удобство ще е катастрофирал. Ще посочите дори двама свидетели, Дръмър и Мъркър, които ще потвърдят след тяхното оцеляване като по чудо как доброжелателните руснаци са ги извадили от морето, когато те за трети път щели да потънат.

— Не виждам смисъл да удължаваме още тази агония — уморено каза Превлов. — Буски!

Буски вдигна автоматичния си пистолет и се прицели в рамото на Дана.

— Озадачавате ме, Превлов — продължи Пит. — Не проявихте никакво любопитство за това как разкрих кодовите имена на Дръмър и Мъркър, нито пък защо не ги хвърлих в брига, след като узнах самоличността им. Дори не се поинтересувахте откъде знам и вашето име.

— Да, любопитен съм, но това няма значение. Вече нищо не може да промени обстоятелствата. Нищо и никой не е в състояние да помогне на вас и приятелите ви, Пит. Не и в момента. Нито ЦРУ, нито целите Военноморски сили на Съединените щати. Зарът е хвърлен. Вече няма да има игра на думи.

Превлов кимна на Буски.

— Едно…

— Когато капитан Превлов стигне до четири, ти ще умреш, Буски.

Буски го погледна самодоволно с циничния си поглед и нищо не каза.

— Две…

— Ние знаехме за вашия план да превземете „Титаник“. Адмирал Сандекър и аз го научихме преди четирийсет и осем часа.

— Проиграхте си и последния блъф — рече Превлов. — Три.

Пит с безразличие сви рамене.

— Тогава за пролятата кръв отговаряте вие, Превлов.

— Четири…

Оглушителен пукот проехтя в салона за хранене, когато куршумът улучи Буски точно под линията на косата и между очите, като отнесе част от черепа му във вид на кървавочервена пихтиеста маса, отхвърли главата му нагоре и го просна в краката на Превлов.

Тръшната на пода, Дана нададе вик на уплаха и болка. От страна на Пит нямаше никакви извинения, задето я повали, а после изкара дъха й, като използва осемдесет и шест килограмовото си тяло като прикритие. Джордино скочи върху Сандекър и го събори с целия си напън подобно на защитник, който отчаяно се стреми да отнеме топката в полза на отбора си. Останалите от спасителния екипаж се помаяха не повече от част от секундата, преди да покажат склонността си към самозащита. Те се пръснаха и налягаха на пода като листа, подгонени от буря, следвани плътно от Дръмър и Мъркър, които паднаха едновременно като препънати.

Гърмежът в далечния край на залата още ехтеше, когато охранителите се оживиха и откриха огън с автоматите си в тъмнината към входа на салона. Това беше безсмислен ход. Първият от тях бе покосен почти мигновено и се пльосна на пода ничком. Вторият метна във въздуха оръжието си и посегна към кървавата река, която зашуртя от врата му, а третият бавно се свлече на колене, загледан тъпо в двете малки дупки, появили се ненадейно в средата на куртката му.

Превлов остана сам. Той огледа хората си, после вдигна поглед към Пит. По лицето му беше изписано примирение, примирение с поражението и смъртта. Той кимна за поздравление към Пит, после бавно извади автомата от кобура си и започна да стреля в тъмнината. Изпразни пълнителя си и остана на място в очакване на искрата от оръжие, готов да посрещна болката, която неминуемо щеше да последва. Но ответен изстрел не дойде. Залата беше притихнала. Като че ли всичко се бе уталожило. И точно тогава му проблесна прозрението. Той не беше нарочен да умре. Намираше се в капан и попадна в него също тъй наивно, както дете би влязло в бърлогата на тигър.