Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Гън поклати глава.

— Но той… по-скоро аз си мислех, че работи денонощно за оцеляването на кораба.

— За оцеляването на кораба ли, глупости! Дръмър търчеше наоколо с портативна ацетиленова горелка, за да прави дупки по дъното му.

— Не ми го побира ума — каза Спенсър. — Защо ще пробива кораба, след като добрите му руски приятели искат също да го докопат.

— Отчаян риск, за да забавят влекачите — отвърна Пит. — Моментът беше критичен. Единствената възможност на руснаците да се качат на борда с известен успех, беше по време на затишието на урагана. Умно измислено. На нас не ни дойде наум. Ако влекачите бяха изтеглили корпуса без усложнения, щяхме да се разминем със затишието с трийсет мили. Но благодарение на Дръмър нестабилността на накланящия се корпус оплеска работата на влекачите. Преди да бъде срязано въжето, то се отклони от посоката си и принуди влекачите да намалят скоростта си до минимум, за да овладеят движението на корпуса. И както виждате, самото присъствие на Превлов и бандата му главорези потвърждава успеха на усилията на Дръмър.

Истината започна да излиза наяве. Наистина никой от спасителния екип не можеше да свидетелства, че Дръмър е работил робски с някоя помпа или е предложил да поеме неговия дял от тежкия труд. Излезе наяве също, че той винаги действаше сам и се показваше само за да излее безпокойството си, че не може да се справи с препятствията, които явно са му пречели на проучвателната му обиколка на кораба. Всички гледаха Дръмър, сякаш беше същество от друг свят и чакаха, надяваха се да чуят от него думи на протест и опровержение.

Не последва нито опровержение, нито сърцераздирателно оправдание за невинност, само искрица на раздразнение проблесна в очите му и изчезна бързо, както се бе появила. Преобразеността на Дръмър беше направо смайваща. Дълбокото униние в погледа му се бе изпарило, той изведнъж доби святкаща острота. Стопи се и ленивата извивка в ъгълчетата на устните му, нямаше я вече и отпуснатата поза на безразличие на тялото му. Мястото на вялата фасада зае мъж с изправени рамене и почти аристократичен вид.

— Позволи ми да ти кажа, Пит — заговори Дръмър с точно премерен тон, — че твоите наблюдателни способности биха били гордост за всеки първокласен шпионин. Ти обаче не откри нищо, което действително да промени положението.

— Я виж ти! — възкликна Пит. — Нашият бивш колега изведнъж загуби южняшкия си акцент.

— Преодолях го доста добре, не мислиш ли?

— Не само това си преодолял, Дръмър. Някъде в твоята многообещаваща кариера си успял да научиш как да се добираш до тайни и да убиваш приятели.

— Задълженията на занаята — рече Дръмър. Той се бе отделил от спасителния екип и сега стоеше до Превлов.

— Кажи ми кой от двамата си, Злато или Сребро?

— Това вече няма значение — сви рамене Дръмър. — Аз съм Злато.

— Значи Сребро е брат ти.

Самодоволният израз на Дръмър се вкамени.

— Нима и това знаеш? — попита той бавно.

— След като веднъж те нацелих, предадох събраните факти, колкото и оскъдни да бяха, на ФБР. Трябва да ги връча на Превлов и другарите му в Съветското военноморско разузнаване. Те бяха скалъпили фиктивна история за теб, която беше толкова американска колкото ябълков сладкиш, или да бъда по-точен, джорджиански прасковен сладкиш, и привидно толкова истинска, колкото конфедеративния флаг. Но Федералното бюро проникна най-накрая през фалшивите документи, удостоверяващи безупречното ти разрешително за лице, непредставляващо опасност за сигурността на държавата и проследиха миналото ти до дома ти в Халифакс, Нова Шотландия, където сте родени ти и брат ти… с разлика от десет минути, ще добавя.

— Боже мой! — промълви Спенсър. — Близнаци!

— Да, но не еднояйчни. Те дори и като братя не си приличат.

— В такъв случай е много просто единият близнак да е следван от другия — отбеляза Спенсър.

— Не чак толкова — отвърна Пит. — Интелигентна двойка са Дръмър и брат му. Това не можеш им го отне. Тази е причината за основната им грешка, защото се опитах да направя паралел между двама души, които би трябвало да имат едни и същи вкусове, да делят едно и също жилище и които си другаруват. Злато и Сребро обаче играеха напълно противоположни роли. Дръмър беше еднакво общителен с всички и живееше сам. В една задънена улица. ФБР се опита да издири брата на Дръмър, докато преразглеждаше свидетелствата за надеждност на всеки член от спасителния екипаж, но никой не можа да направи определена връзка. После на сцената се появи пролука във вид почти на трагедия и историята започна да се разплита.