Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

— Първо ще убиете мен…

Морякът заби автоматичния си пистолет в кръста на адмирала и той се стовари на колене на пода, с изкривено от болка лице и задиша тежко и шумно.

Дана сви юмруци до тялото си до побеляване. Беше изиграла играта до последната си карта и сега изглеждаше безпомощна; красивите й очи с цвят на кафе се помрачиха от погнуса, когато видя как в погледа на охранителя изведнъж се появи сянка на объркване — една ръка докосна рамото й и я избута настрана. В кръга на светлината бавно пристъпи Пит.

Пит замръзна на място в крачка като някакво неописуемо видение, излязло от дълбините на воден пъкъл. Беше вир-вода от главата до петите, черната му коса бе прилепнала по окървавеното му чело, устните му — извити в сатанинска усмивка. Капчици вода проблясваха на светлината на лампите, докато се процеждаха от мокрите му дрехи и се пръсваха на пода.

Лицето на Превлов стана като восъчна маска. Той спокойно извади цигара от златната си табакера и изпусна дим с дълга въздишка.

— Как ви е името? Да предположа ли, че се казвате Дърк Пит?

— Точно така е написано с дребни печатни букви на акта за раждането ми.

— Струвате ми се необикновено издръжлив човек, господин Пит. Бях разбрал, че сте мъртъв.

— Това показва само, че не бива да се осланяте на клюките, които се носят на борда.

Пит свали шубата си и внимателно я наметна върху раменете на Дана.

— Съжалявам, мила моя, но това е единственото, което мога да сторя в момента. — После се обърна към Превлов. — Някакви възражения?

Превлов поклати глава. Безцеремонното държане на Пит го обърка. Той го огледа като шлифовач на диаманти, но не откри нищо зад булото на морскозелените му очи.

Превлов направи знак на един от хората си и последният се приближи до Пит.

— Просто предохранително претърсване, господин Пит. Някакви възражения?

Пит любезно сви рамене и вдигна ръце. Охранителят бързо и сръчно прокара ръце от горе до долу по дрехите на Пит, после отстъпи назад и поклати глава.

— Никакво оръжие — отбеляза Превлов. — Много разумно от ваша страна, но не съм и очаквал нещо друго от човек с вашата слава.

— Съжалявам, че не мога да отвърна на любезността ви — каза мило Пит, — но вие не сте точно от типа червеи, които бих желал за приятел.

Превлов пристъпи две крачки и удари с всичка сила Пит през лицето с опакото на ръката.

Пит залитна крачка назад и остана на място, от ъгълчето на все още усмихващата му се уста потече тънка струйка кръв.

— Виж ти! — рече той с пресипнал глас. — Видният Андре Превлов най-накрая загуби самообладание.

Превлов се наклони напред и присви очи с бдително подозрение.

— Как? — почти шепнешком изговори той. — Знаете името ми?

— Правото си е право — отвърна Пит. — Знам за вас толкова, колкото и вие за мен.

— Дори сте и по-умен, отколкото ми бяха внушили да смятам — каза Превлов. — Разкрихте самоличността ми — силно развита проницателност. Заслужавате похвала. Но не е нужно да блъфирате с познания, които не притежавате. Освен името ми нищо друго не знаете.

— Съмнявам се. Може би ще мога да ви осветля с още малко местен фолклор.

— Не ми се слушат приказки — рече Превлов и кимна към моряка с ножа. — Ще ви бъда много признателен, ако вече можем да продължим работата си, с цел да накараме адмирал Сандекър да насърчи екипа ви по изпомпването към действие.

Охранителят — висок мъж, чието лице беше все още скрито под шала — закрачи още веднъж към Дана. Беше извадил ножа си. Острието му проблесна на светлината на не повече от десетина сантиметра от лявата й гърда. Тя се загърна по-плътно с шубата на Пит и загледа ножа, вцепенена от страх.

— Колко жалко, че не си падате по приказките — разговорливо подхвана Пит. — Тази, която исках да ви разкажа, щеше да ви хареса. В нея се разправя за двама непохватни герои — Злато и Сребро.

Превлов го погледна, поколеба се за миг, после кимна на охранителя да отстъпи назад.

— На вашето внимание, господин Пит. Давам ви пет минути да докажете твърдението си.

— И това е много — отвърна Пит. Той млъкна, за да разтърка окото си, което се бе затворило от засъхващата кръв. — И тъй, имало едно време двама канадски инженери, които открили, че шпионирането може да бъде доходно странично занимание. И те се отърсили от всякакви угризения и станали професионални шпиони в пълния смисъл на думата, като съсредоточили дарбата си върху събирането на поверителни данни за американските океанографски програми, които изпращали по тайни канали в Москва. Злато и Сребро печелели пари, не допускали никакви грешки. От две години насам нямало нито един проект на НЮМА, за който руснаците да не знаели до най-малката подробност. После, когато дошъл момента за изваждането на „Титаник“, Управлението за чуждо разузнаване към Съветските военноморски сили — вашето управление, Превлов — извадило неочакван късмет. Без ни най-малка степен на шикалкавене вие изведнъж се оказвате с не един, а двама души, наети от вас, които се намират в прекрасното положение да получават и предават данни за най-напредналата американска технология по дълбоководни спасителни операции. Имало е, разбира се, и друг фактор от жизненоважно значение, но дори вие тогава не сте го знаели.