Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Докато се изкачи по една стълба и залитайки, тръгна по лодъчната палуба към площадката за кацане, той беше вече мокър до кости и се задъхваше от напрежение. Коленичи и повдигна едно от котвените въжета, за да разгледа скъсаните краища на найлоновите влакна. След това се изправи и приведен от виещия вятър, се загуби зад водната завеса, която обгръщаше лайнера.

Огромното пространство под украсения таван на залата за хранене в първа класа на „Титаник“ обхващаше и най-гъстите сенки отвъд светлината на лампите. Върху малкото останали прозорци, скрепени с олово, се виждаха зловещо изкривените отражения на уморените до припадък и победени мъже, които стояха под дулата на оръжията на непоколебимите руснаци.

Спенсър бе накаран насила да се присъедини към тях. В очите му се четеше уплахата от неразбирането. Той недоверчиво погледна Сандекър.

— Пит и Удсън мъртви? Не мога да повярвам.

— Но е самата истина — измърмори Дръмър през подутата си уста. — Едно от садистичните копелета, дето стои там, заби нож в червата му.

— Погрешна стъпка от страна на вашия приятел — сви рамене Превлов. Той огледа проницателно изплашената жена и деветимата мъже с измъчени и спечени от кръв лица. Изглежда, се забавляваше, някак безпристрастно, на опитите им да запазят равновесие всеки път, когато „Титаник“ биваше лашнат настрани от някоя огромна вълна. — Та като стана дума за погрешна стъпка, господин Спенсър, струва ми се, че ентусиазмът на вашите хора за работа с помпите започна определено да спада. Не е нужно да ви напомням, че ако водата, която влиза под водолинията, не бъде изхвърлена обратно в морето, този древен паметник на капиталистическата екстравагантност ще потъне.

— Ами да потъне — непринудено отвърна Спенсър. — Тогава поне вие и вашата комунистическа измет ще си идете с него.

— Малко съмнително, особено като се има предвид, че „Михаил Курков“ е готов за действие точно за такива непредвидени случаи. — Превлов извади цигара от златна табакера и я потупа замислено. — Така че, нали разбирате, един разумен човек би приел неизбежното и би изпълнил задълженията си както подобава.

— И все пак това си струва много повече, отколкото да ви оставим да сложите гадните си ръце върху него.

— Не можете да накарате никого от нас да свърши мръсната работа вместо вас — обади се Сандекър; в гласа му прозвуча доста твърда нотка.

— Възможно е. — Превлов беше напълно невъзмутим. — От друга страна обаче смятам, че ще получа исканото от мен съдействие, и то много скоро. — Той направи знак на един от охраната и избъбри нещо на руски. Мъжът кимна, прекоси с равномерен ход залата за хранене, сграбчи ръката на Дана и грубо я издърпа към една от преносимите лампи.

Като по знак спасителният екип пристъпи крачка напред, но бе посрещнат от четири автоматични пистолета, непоклатимо насочени към гърдите им. Мъжете замръзнаха безпомощно на място, изпълнени с гняв и враждебност.

— Ако й направите нещо — прошепна Сандекър с глас, треперещ от ярост, — скъпо ще си платите.

— О, я стига, адмирале — каза Превлов. — Изнасилването е присъщо на болните. Само един кретен би се опитал да изнудва вас и екипажа ви с подобно жалко деяние. Американците все още издигат жените си на мраморен пиедестал. Всички вие сте готови да умрете в безсмислен опит да защитите нейното целомъдрие, а на мен тогава какво ми остава? Не, жестокостта и мъчението са груби методи в изящното изкуство на убеждението. Унижението… — Той млъкна, за да се наслади на думата. — Да, унижението, това е великолепен стимул, за да бъдат подтикнати вашите хора да се върнат към работата си и да задържат кораба на вода.

Превлов се обърна към Дана. Тя го гледаше със затрогващ и безпомощен израз.

— Хайде, госпожо Сийграм, бъдете така добра да си свалите дрехите… всичките.

— Що за евтини номера разигравате? — намеси се Сандекър.

— Това не са номера. Скромността на госпожа Сийграм ще бъде разкривана пласт след пласт, докато не наредите на господин Спенсър и хората му да ми съдействат.

— Не! — извика с умоляващ глас Гън. — Не го прави, Дана!

— Моля, без призиви — отегчено каза Превлов. — Ако се наложи, ще накарам някой от моите момчета да я съблекат.

Бавно, едва забележимо, очите на Дана се изпълниха с войнствен блясък. После, без ни най-малко колебание, тя съблече шубата, работния комбинезон и бельото си. След по-малко от минута изправи в ореола на светлината тялото си — гъвкаво, жизнено и чисто голо.