Клайв Къслър - Да извадим „Титаник“

Джордино тъкмо замахна с гаечен ключ, за да удари черепа на друг руснак и в същия миг се разнесе оглушителен пукот. Един куршум мина през вдигнатата му ръка и отхвръкналият гаечен ключ издрънча на пода. Изстрелът като че ли смрази всички. Сандекър, Гън, Чийф Баском и хората му спряха насред действията си, осъзнавайки начаса, че невъоръжената им защита на кораба е безпомощна пред оръжията, които носеха добре обучените убийци.

Точно в този момент в салона влезе мъж; напрегнатите му сиви очи не пропуснаха нито една подробност от обстановката. Той остана неподвижен не повече от три секунди, а само толкова — три секунди му бяха нужни на Андре Превлов, за да огледа дадено положение. Той отмести поглед към продължаващата да пищи Дана и любезно се усмихна.

— Щадете се, уважаема госпожо — заговори той на свободен, идиоматичен английски. — Мисля, че женската паника причинява доста нежелателно опъване на гласните струни.

Кръглите й очи го гледаха с изумление. Тя затвори уста, сви се на кълбо върху леглото и поглеждайки към уголемяващата се локва кръв под тялото на Омар Удсън, започна неудържимо да трепери.

— Ето на, така е много по-добре. — Превлов проследи погледа й и извърна очи към Удсън, после към Дръмър, който седеше на пода и се мъчеше да изплюе избития си зъб, и накрая срещна кръвнишкия поглед на Джордино, който стискаше окървавената си ръка.

— Вашата съпротива беше неразумна — продължи Превлов. — Един мъртъв и трима ранени за едното нищо.

— Кой сте вие? — попита Сандекър. — С какво право се качвате на кораба и убивате екипажа ми?

— Ах! Жалко, че трябваше да се срещнем при такива непредвидени и неприятни обстоятелства — извини се Превлов. — Вие, явно, сте адмирал Джеймс Сандекър, нали?

— Не ми отговорихте на въпроса — рече гневно Сандекър.

— Името ми няма никакво значение — отвърна Превлов. — Отговорът на другия ви въпрос е очевиден. Аз превземам този кораб в името на Съюза на съветските социалистически републики.

— Моето правителство няма да бездейства и да ви остави да се измъкнете безнаказано.

— Малка поправка — възрази Превлов. — Вашето правителство ще бездейства.

— Много ни подценявате.

— Не и аз, адмирале — поклати глава Превлов. — Много добре знам на какво са способни вашите съграждани. Знам също така, че те няма да започнат война заради законно завладян корабокруширал кораб.

— Законно завладян ли? — повтори Сандекър. — Според закона на Гражданската спасителна служба корабокруширал плавателен съд е този, чийто екипаж го е изоставил на море, без намерението да го върне или да направи опит да го възстанови. Тъй като този кораб все още е запазил екипажа си, вашето присъствие, господине, представлява безочлив акт на истинско пиратство.

— Спестете ми вашите тълкувания на морското законодателство — възпря го с ръка Превлов. — За момента, разбира се, вие сте напълно прав.

Намекът му беше ясен.

— Не вярвам да посмеете да ни хвърлите през борда в разгара на урагана.

— Това е толкова изтъркано, адмирале. Освен това напълно съм наясно, че „Титаник“ се пълни с вода. Ще имам нужда от вашия инженер… мисля, че името му е Спенсър, и от неговия екип, за да поддържат работата на помпите, докато стихне бурята. След това вие и вашите хора ще бъдете снабдени със спасителен сал. Тогава отпътуването ви ще ни даде правото ние да поемем спасителната операция.

— Дори няма да ни оставите живи, за да не можем да свидетелстваме — каза Сандекър. — Вашето правителство също никога няма да го допусне. Вие го знаете и аз го знам.

Превлов го погледна спокойно и невъзмутимо. После най-нехайно, дори невъзпитано обърна гръб на Сандекър. Каза нещо на руски на един от моряците. Последният кимна, наведе се над радиото и започна да го удря с приклада на автоматичния си пистолет, докато не го превърна в купчина от метал, стъкло и жици.

— Вече няма нужда от вашето работно помещение. — Превлов обхвана с жест на ръката гимнастическия салон. — Аз съм инсталирал своите средства за свръзка в главната зала за хранене на палуба Г. Бъдете така любезен вие и останалите да ме последвате, за да ви настаня удобно, докато времето се оправи.

— Още един въпрос — каза Сандекър, без да помръдне от мястото си. — Дължите ми отговор на него.

— Разбира се, адмирале, разбира се.

— Къде е Дърк Пит?

— Неприятно ми е да ви съобщя — отвърна Превлов с подигравателно съчувствие, — но господин Пит беше във вертолета ви, когато бурята го запрати през борда в морето. Смъртта му вероятно е настъпила веднага.